Мъжът и жената нямаха друг избор, освен да си тръгнат с останалите. Да се шмугнат в някоя от стаите и да се скрият беше изключено. Но те умело прикриха разочарованието си. Временна пречка, нищо фатално. Закрачиха бързо към колата, скрита под дърветата, и се качиха.
— А сега какво? — попита шофьорът.
— Сега ще чакаме — отвърна жената от задната седалка.
Русият мъж отпред се намръщи.
— Стига глупости! Дай ми пистолета. Аз ще я спипам тая кучка. Още сега. — Той се извърна настрани и щракна нетърпеливо с пръсти.
Шофьорът вдигна рамене и извади деветмилиметровия пистолет от кобура под сакото си. Русият го грабна от ръката му, отвори със замах вратата и спусна крак.
Жената го спря.
— Кротко и дискретно, разбрахме ли се? Искам чисто свършена работа.
— По дяволите с твоята дискретност! — излая той. — Аз викам…
— … да изчакаме! — повтори тя, като му хвърли такъв предупредителен поглед, че той омекна.
В този момент чуха шума на мотоциклета.
Беше точно полунощ.
2
Недалеч от залива Голуей, на западното крайбрежие на Ирландия
Две минути по-късно, 22:02 ч. местно време
Бен Хоуп бе прекарал дълго време в притъмнялата стая — достатъчно, за да се стопят бучките лед в уискито му, докато погледът му се рееше навън през прозореца. Слънцето залязваше над Атлантика, небето беше наситеночервено с тънки оранжеви ивици — с падането на нощта откъм запад се задаваха облаци.
Той гледаше вълните, които се разбиваха в черните скали, хвърляйки пръски и пяна във въздуха. Лицето му беше каменно, но мислите му препускаха, а душата му преливаше от болка, която дори уискито не бе в състояние да притъпи. Спомени и картини нахлуваха в съзнанието му; той не можеше, а сякаш и не искаше да ги спре. Мислеше си за своя живот. За нещата, които съжаляваше, че е вършил. За нещата, които съжаляваше, че никога вече няма да може да върши. За празнотата на бъдещето, което го очакваше — единственото, което можеше да си представи. За самотните си дни, които преминаваха в самотни нощи.
Може би не беше длъжен да преживее всичко това.
Бутилката стоеше на ниската масичка пред него. Уискито беше хубаво, малцово, десетгодишно. Същия следобед бутилката беше пълна. А сега на дъното бяха останали само два пръста.
Отстрани до бутилката имаше положена Библия. Стара, с кожена подвързия, износена от употреба. Той познаваше добре тази книга.
А до Библията лежеше пистолет. Деветмилиметров „Браунинг“, доста ползван, но почистен и смазан, с тринайсет лъскави патрона в пълнителя и един в цевта. Лежеше там от часове, зареден и поставен на предпазител; гладкият меден връх на най-горния куршум беше изравнен с цевта, а капсул-детонаторът отзад на гилзата беше изложен под вдигнатия нагоре ударник, готов и очакващ неговото решение.
Един куршум му трябваше — нищо повече.
Някъде в притъмнялата стая се чу телефонен звън. Бен не помръдна. Остави го да звъни и от другата страна се отказаха.
Времето минаваше. Слънцето се бе плъзнало надолу в океана. Вълните бързо потъмняха, падна нощ, от стъклото на прозореца го гледаше втренчено собственото му отражение.
Телефонът отново зазвъня.
И този път той не помръдна. След половин минута звъненето престана; в стаята се чуваше само далечният тътен на Атлантика.
Бен се извърна от прозореца и пристъпи към ниската масичка. Остави празната чаша и протегна ръка към пистолета. Вдигна го и претегли с длан плътната стомана. Няколко дълги мига гледа неподвижно оръжието, което отразяваше с гладката си повърхност лунната светлина. Свали предпазителя.
Бавно обърна пистолета към себе си, докато дулото го погледна в очите. Стисна го здраво в изпънатите си ръце, с палец на спусъка. Приближи го до лицето си. Усети хладната целувка на стоманата върху челото си. Затвори очи. В съзнанието си продължаваше да вижда лицето й, както обичаше да си я спомня — усмихната, красива и пълна с живот, щастие и любов.
Толкова ми липсваш, каза й мислено той.
После въздъхна.
Не днес. Днес не е подходящ ден.
Той свали оръжието и известно време постоя в тъмното; ръката с пистолета висеше отстрани до бедрото му. Сложи го на предпазител, постави го обратно на ниската масичка и излезе от стаята.
3
Корфу
00:03 ч. местно време