Той грабна една от запотените бутилки, измъкна тапата и излезе на плажа. Вятърът донесе до него далечна музика и той се огледа да види откъде идва. На триста метра от бунгалото забеляза открита таверна направо на плажа, заслонена под огромна тента. Тръгна натам.
Когато влезе, бутилката в ръката му беше вече празна. Бен я повдигна и я показа на бармана.
— Дай ми една като тази — каза той и човекът кимна.
Бен придърпа едно от високите столчета и се отпусна тежко на него. Барманът мълчаливо му подаде новата бутилка с празна чаша и се обърна да си върши работата. Бен се извърна на столчето си и се загледа в морето, отпивайки от виното. Слънцето вече залязваше зад хоризонта, хвърляйки червени отблясъци над морето.
По масите наоколо немногобройни клиенти пиеха, разговаряха и се смееха. Сякаш всички с усилие на волята се опитваха да забравят ужаса от предишния ден. На едно-две от лицата беше изписана умора от преживения шок. В единия ъгъл петима музиканти с китари и бузукита опъваха бодро струните в ритъма на традиционна за тези места танцова музика. Три-четири двойки танцуваха.
На съседната маса имаше две хубави момичета. Едното често-често поглеждаше към Бен. То се наведе напред и прошепна нещо в ухото на приятелката си, след което и двете му се усмихнаха.
Без да им обръща внимание, той наблюдаваше великолепния залез.
След няколко минути в таверната влезе някаква жена. Тя седна до него на празния бар и остави чантата си на високото столче между тях. Беше малко под или над трийсет и носеше кремава ленена рокля с дълбоко изрязано деколте. Косата й беше черна и лъскава, по голите й рамене се спускаха тежки къдрици. Обърна се към бармана на английски с испански акцент. Той й подаде чаша минерална вода, тя я взе и съсредоточено отпи, без да забелязва нищо наоколо. Бен я погледа няколко секунди, после отново насочи вниманието си към залеза.
Телефонът на жената иззвъня. Тя изсумтя раздразнено и го извади от чантата си. Отговори на испански. Бен знаеше езика и се улови, че против волята си се заслушва. Жената обясняваше на някоя си Изабела, че не, не си прекарва никак добре, и, не, няма никакво намерение да остава повече тук. Още утре хващала самолета за Мадрид.
След като затвори телефона, тя погледна извинително Бен.
— И с мен се случва — каза Бен. — Тъкмо когато искам да избягам, все някой ме намира.
Тя се усмихна.
— Англичанин ли сте?
— Нещо такова.
— Турист?
— Всъщност не.
Жената отново се усмихна.
— А вие испанка ли сте? — попита на свой ред той.
Тя кимна.
— Както сам чухте. За което се извинявам. Мразя хора, които говорят по телефон на публично място. Беше сестра ми. Притеснява се за мен.
— Не ви е забавно тук, така ли?
Тя се намръщи.
— Откъде знаете? Да не разбирате испански?
— Qué vas a tomar? — каза той.
Тя се засмя.
— Дори го говорите доста добре! Но аз вече си поръчах питие, благодаря много.
Той посочи минералната вода.
— Това не е питие. Пийнете малко вино с мен.
Тя прие и Бен помоли бармана за още една чаша. Жената се премести по-близо до него, като вдигна чантата си и седна на освободеното столче, а чантата пусна на пода.
— Казвам се Есмералда — представи се тя, като протегна ръка.
Бен я пое. Ръката й беше мека и топла.
— Бен — каза той. Посочи с глава една празна маса в ъгъла, близо до водата. — Да седнем там, а?
Тя кимна.
— Да не си забравите чантата — каза той, наведе се и я вдигна от пода.
Отнесоха чашите си до масата. Бен се блъсна в един стол и разля малко от виното на пода.
— Май съм леко пийнал.
Седнаха един срещу друг, заговориха се и не усетиха кога наоколо стана тъмно и изгряха звезди.
— Защо искате да си тръгвате? — попита той. — Тук е толкова красиво.
— Много се уплаших от онзи взрив. Беше ужасно. Толкова невинни хора загинаха.
Бен кимна, но не каза нищо.
— Имам и други причини.
— Какви например?
— Наистина ли искате да знаете? Годеникът ми ме изостави заради най-добрата ми приятелка. Сестра ми реши, че ако замина за известно време, щяло да ми се отрази добре. Само че не помага. — Тя се усмихна неуверено, после сведе поглед.