— Не мога да си представя по каква причина един мъж може да ви изостави — каза Бен, като посегна и леко я погали с опакото на пръста си по ръката.
Тя се изчерви.
— Много сте мил. И така, Бен, какво търсиш ти на Корфу? На почивка ли си? Или може би по работа?
— Дойдох да се напия. — Той изля остатъка от виното в чашата си. Оркестърът свиреше поредица от бавни меланхолични гръцки парчета; имаше и певица.
— Работиш ли нещо? — попита Есмералда.
— Студент съм.
— Какво ти е на шията?
— Много питаш.
Тя се усмихна.
— Искам да те опозная, това е всичко.
Той се пресегна и я хвана за ръката.
— Искаш ли да танцуваме?
Тя кимна. Бен я поведе към малкия дансинг. Жената погледна крадешком към чантата си на масата.
— Никой няма да я пипа — успокои я той.
Танцът беше бавен и чувствен. Голите й ръце бяха топли в дланите му. Едната презрамка на роклята й все се смъкваше от рамото. Кожата й беше с цвят на пчелен мед, в тъмните й очи проблясваха искри. Бен я придърпа към себе си, усети как тялото й се притиска в неговото, устните им се допряха; нейните бяха меки и влажни.
— Имам къщичка на плажа — каза той. — Не е далеч. Можем да отидем пеша. Там ще бъдем сами.
Тя вдигна очи и го погледна. Лицето й беше леко зачервено, дишаше забързано. Стисна едва забележимо ръката му. Кимна.
— Да вървим!
Излязоха от таверната и тръгнаха по огрения от луната пуст плаж. В далечината се чуваха само музиката от заведението и тихият плисък на вълните. Тя събу високите си обувки и тръгна боса. Той обхвана с ръка тънката талия, усещайки в дланта си издължените жилави мускули. Препъна се и жената със смях му помогна да се изправи.
— Ти си ebrio — засмя се тя.
— Пиян съм като моряк — отвърна той. — От сутринта се наливам.
Двамата стигнаха до бунгалото. Той понечи да отключи, изпусна ключа и се наведе да го търси около изтривалката, като ругаеше под нос. Есмералда натисна бравата.
— Ами че то е отворено! — каза през смях тя. Влезе първа и той я последва, като я държеше за рамото. Щракна ключа за лампата и я остави да мине напред, докато се отдалечи на една ръка разстояние.
След което с един удар отстрани зад ухото я повали на пода. Тя рухна, без да издаде звук.
Ударът бе предназначен да я зашемети, не да я убие. Той коленичи до нея и отвори падналата на пода чанта. Бръкна вътре и пръстите му напипаха хладна стомана. Бързо измъкна пистолета. По теглото на чантата й, когато я бе вдигнал в таверната, горе-долу бе налучкал вида и марката — „Берета 92F“ полуавтоматичен. Тежкият 9-милиметров пистолет беше поставен на предпазител, с патрон в цевта. Той свали предпазителя.
В отсрещния край на стаята вратата откъм кухнята се отвори с трясък. Бен бе очаквал и това. Той изстреля два патрона толкова бързо един след друг, че двата отката на беретата се сляха в един.
Нападателят бе попаднал в собствения си капан. Куршумите се забиха в гръдния му кош и го повалиха назад към касата на вратата. Пистолетът отхвръкна от ръката му и се плъзна по пода. Мъжът се свлече бавно и застина с клюмнала глава, с кръв по устата.
Ушите на Бен пищяха от изстрелите. Той отиде до входната врата. По плажа не се виждаше никой. Стените на къщата сигурно бяха заглушили изстрелите поне колкото да не ги чуят откъм таверната. Той се върна в стаята и заключи вратата.
Жената на пода се размърда, като охкаше и се държеше за шията. Той я прекрачи и вдигна от земята пистолета на убития нападател. Беше 9-милиметрова берета като нейната, но с дълъг заглушител, завит отпред на дулото.
С лявата си ръка Бен дръпна плъзгача назад, за да открие затвора и лъскавия месингов патрон в цевта. Погледна мъжа на пода. Беше рус и младолик, около трийсетгодишен, в добра форма. Бен си спомни какво му бе разказал Чарли за двамата гости на партито на Зоуи онази вечер. Рус мъж, трийсетинагодишен, и жена, която можела да мине за гъркиня.
Той затъкна пистолета без заглушител в колана си и насочи другия в главата на жената. Беше много удобно оръжие за затворени пространства.
— Стани! — каза той.
Тя се закашля и бавно се надигна на колене и лакти, отметна косата от очите си и се извърна към него. Този път погледът в тъмните й очи беше много различен от преди.
— Видях те в града — каза той, — на два пъти. Веднъж на площад „Сан Роко“ и веднъж, докато зяпах витрините на магазините. Забелязах те още преди да бе започнала да ме следиш.