Тя се изправи на колене, подпряна на една ръка, напрегната, стиснала устни от напрежение. Една вена пулсираше на челото й — там, където гъстата й черна коса бе отметната назад.
— Не ти ме следеше — каза й той, — аз те водех. Избрах най-оживената пиаца за таксита, за да съм сигурен, че няма да ме изгубиш. Ти и приятелят ти се метнахте на следващото такси, но аз не ви изпуснах от очи, докато не ви доведох тук. Гледах да те улесня. Дори се направих на пиян. А ти скочи с двата крака в капана.
Тя го гледаше с празен поглед. Бен забеляза, че мери наум разстояния, изчислява ъгли и преценява шансовете си. Беше добре обучена.
— Прилично се справяш — каза й той. — Тази историйка за сестра ти беше страхотна. Но не си достатъчно добра, за да се измъкнеш оттук. Така че говори, Есмералда. Не се надявай, че няма да те гръмна.
Жената мълчеше.
— Зоуи Бредбъри. Къде е тя?
Жената не отговори.
— Кой заложи бомбата в онова кафене? За Чарли ли беше предназначена?
— Не разбирам за какво говориш.
Той натисна спусъка. Жената изпищя и дръпна ръката си от пода.
— Нищо ти няма — каза той. — Целех се между пръстите ти. Следващия път ще ти отнеса един. Да започнем отначало. Зоуи Бредбъри. Къде е тя?
— Няма я — прошепна жената.
— Вече отговаряш — каза той. — Това е добре. Къде е?
Жената се поколеба.
— Избери си един пръст — каза той. — Някой, който не ти трябва много. Разпери ги. Така няма да отнеса два по погрешка.
— Вече не е в Гърция.
— А къде е тогава?
— Така или иначе, ще ме убиеш — каза тя. — Защо да ти отговарям?
— Аз не съм като вас — отвърна Бен. — Знам какво ми бяхте намислили за тази вечер, ако откажа да говоря. Но аз не съм маниакален убиец. Ако ми кажеш къде е и кои сте вие, и какво става изобщо, ще те скрия така, че никой да не те намери. А ако се уверя, че Зоуи е жива и здрава, ще се върна и ще те пусна да си ходиш. Изборът е твой. Но ако не ми кажеш, си мъртва. И то веднага, тук, на място. Няма повече да си играем на пръсти. — И той насочи пистолета към челото й.
— Кой си ти, по дяволите? — Испанският й акцент беше сякаш изчезнал. Звучеше по-скоро като американка.
— Никой. И така, последен шанс. Къде е?
Жената въздъхна дълбоко.
— Откараха я в Съединените щати. Преди пет дни.
— Добре. Така се движим нанякъде. Къде в Щатите, от кого и защо?
— Не знам всичко. Правя каквото ми кажат.
— Кой ти го казва? Искам имена.
— Не знам имена.
— Твоето не си ли го знаеш?
— Каплан. Мариса Каплан.
Той се взря в очите й и й повярва. Посочи русия мъж на пода и попита:
— А този?
— Казва се Хъдсън.
— Какво правехте тук, Мариса? Кой заложи бомбата?
В този момент стаята се изпълни с шум. Бен почувства с кожата си въздушната вълна от куршума, преминал покрай ухото му, после чу трясък, когато един аплик на стената се разби на парчета. Той се извърна и едновременно легна по гръб, отговаряйки на огъня. Беретата ритна в ръцете му. Русият мъж се бе надигнал на лакът и държеше в окървавения си юмрук малък револвер. Резервното оръжие. Той стреля отново. Вторият куршум прониза маншета на ризата на Бен.
Бен дръпна спусъка. Видя как куршумът се заби в човешка плът. Отново стреля. Едното око на мъжа изчезна, на негово място се появи кървава дупка; главата му падна като отсечена на пода. Стената зад него беше опръскана с кръв.
Настъпи тишина. Бен се изправи и огледа тялото си. Не беше ранен. Докато нападателят този път беше определено мъртъв. Бен ритна встрани късоцевния 357-калибров магнум и той се плъзна по пода.
Зад гърба си чу едва доловим стон. Обърна се. Жената на име Каплан седеше на пода и гледаше корема си. Върху кремавата й рокля бързо се уголемяваше кърваво петно. Тя притискаше с ръка раната от заблудения изстрел на помощника си, като се опитваше да разкъса плата, за да стигне до нея. Устата й се отвори и затвори безшумно. После тялото й политна назад и тя издъхна.
22
Да произведеш труп беше далеч по-лека и бърза задача, отколкото да се отървеш от него. Бен откри в кухнята руло плътни найлонови чували за боклук. Прескачайки локвите кръв по покрития с теракота под, откъсна два чувала от рулото, разгъна ги и ги постла от антрето до входната врата.