Когато бутна вратата на бръснарницата, над главата му издрънча пиринчено звънче. Вътре беше прохладно, климатикът работеше с пълна сила. Бен се огледа. Обзавеждането беше от 50-те години на миналия век, а двамата възрастни бръснари имаха вид, сякаш бяха поне от същата епоха. Единият подстригваше единствения клиент в заведението, докато другият бе кацнал като птица на високо столче и отпиваше бира от кутийка. Беше бял, прегърбен и сбръчкан като игуана. Някакъв младок с престилка премиташе нападалите по пода кичури коса.
Старецът с бирата забеляза новодошлия и се обърна към него.
— Какво ще обичате, господине? Подстригване или бръснене?
— Нито едно от двете — отвърна Бен. — Търся Стив Макклъски.
— Това ще да е наш Скив.
— На картичката пише Стив Макклъски.
Старецът кимна.
— Да де, същият. Скив Макклъски.
— Защо му викат така?
Бръснарят се ухили. Предните му зъби бяха изпадали.
— Ми кво да ви кажа, господине. Разправят, така си карал корвета, че все едно искал да рече: Скив ме къв съм готин! Ама така най-много един ден да го скиваме как го целуват студен, ако разбираш кво ти приказвам.
— На картичката пише също, че тук се намира кантората му.
— Ей я там! — Бръснарят посочи с костелив показалец към някаква врата в ъгъла, която до момента Бен не бе забелязал. — Нагоре по стълбите и свиваш вляво. Макар че, ако питаш мен, няма нищо да намериш.
— Благодаря — каза Бен и тръгна към вратата.
— Спестете си труда, господине. Наш Скив го няма там. — Бръснарят отново се ухили, разкривайки бледорозови венци. — Слушай кво ти разправям.
— А къде е тогава? Трябва да говоря с него.
И тримата се изсмяха.
— Нареди се на опашката — каза старецът. — Щото не си единственият, дето иска да говори със Скив. Мизерникът се измъкна, без да си плати наема. От две седмици не сме му виждали физиономията.
— Значи не знаете къде е?
— Боя се, че не мога да ти помогна по тая линия.
Бен идваше отдалеч, а нещата тук не започваха никак обещаващо.
— Е, благодаря все пак. — Бен пристъпи към изхода и бутна вратата. Звънчето над главата му отново издрънча. Той излезе навън под палещото слънце и тръгна към колата си, като натисна копчето на дистанционното. Отвори предната врата и тъкмо се канеше да се качи, когато чу зад себе си бързи стъпки.
Обърна се. Беше чиракът от бръснарницата, който тичаше след него с развята престилка, под която се подаваше избеляла тениска с портрет на Джими Хендрикс.
— Господине — извика той, — чакайте малко! — Младокът погледна крадешком през рамо, сякаш се боеше, че от бръснарницата го наблюдават. Сигурно се е измъкнал през задната врата, помисли си Бен.
Младежът изглеждаше притеснен, но изгарящ от желание да услужи. Каквото и да имаше да му каже, Бен бе готов да му повярва.
— Скив го е закъсал, господине.
— Нещо по-точно?
— Не знам със сигурност. Ама яко го е закъсал. Друго не мога да ви кажа. — Той помълча, после продължи: — Скив винаги се е държал добре с мен. Заемаше ми пари, когато имах нужда.
— Ако Скив наистина е закъсал, може би ще успея да му помогна — каза Бен. — Знаеш ли къде мога да го открия?
Младокът поклати глава.
— Не, но познавам един човек, който може би знае.
— Би ли му предал нещо от мен?
Хлапакът отново хвърли притеснен поглед през рамо. После погледна Бен в очите и кимна.
— Кажи му, че един приятел на Зоуи Бредбъри от Англия иска да разговаря със Скив. Кажи му, че е важно и спешно. Ще запомниш ли?
— Зоуи Бредбъри — повтори младежът.
— Скив ще се сети. Кажи му да се обади на този телефон. — Бен надраска номера на лист хартия и му го подаде заедно с двайсетдоларова банкнота. Младежът кимна още веднъж, обърна се и побягна.
След около час, докато Бен шофираше към центъра, оглеждайки се за хотел, телефонът върху таблото на колата избръмча.
— С кого разговарям? — попита мъжки глас, едновременно агресивен и уплашен.
Бен се подразни от тази безцеремонност, но премълча.
— Казвам се Бен Хоуп. А вие кой сте?
— Няма значение кой съм — тросна се мъжът. Явно беше много напрегнат. Назова някакъв бар близо до Хайнсвил, на няколко километра югозападно от Савана, и даде на Бен най-общи указания как да стигне дотам. — Ще те чакам довечера в седем и половина — добави той и затвори.