— Кой е Клийвър?
— Скив ще ти разкаже подробно.
— Каква е ролята на Зоуи Бредбъри във всичко това?
— Двамата със Скив ходехме сериозно близо две години. Разделихме се заради Зоуи.
— Знам, че е идвала тук два-три пъти — каза Бен. — Отсядала при мис Вейл.
Моли кимна и отново дръпна от пурата си.
— Случи се при последното й идване — започна тя. — Скив беше в някакъв бар… той между другото винаги е в някой бар… и се запознал с някаква хубава млада англичанка, та просто не могъл да й устои. Предполагам, че и тя на него. Скив никога не е имал и пет цента в джоба си, но пък винаги е бил голям чаровник, това трябва да му се признае. — Моли се усмихна тъжно. — Срещала съм я един-единствен път, в кантората му. Той ми обясни, че имали делова среща. Пропусна да ми каже обаче, че през цялото време, откакто дошла, се чукали като разпрани. Едва седмици по-късно разбрах какви са били тия нощни ангажименти. — Тя свали малко прозореца и изтръска пурата си. — Той изобщо не отрече. И тогава го напуснах. Казах му, че не желая повече да го виждам. Между нас всичко беше свършено. Но той не спря да ми звъни по телефона и да ми досажда, не можел да живее без мен и така нататък. Оставяше ми съобщения на телефонния секретар, плачеше и все заплашваше да се застреля.
— С онзи револвер ли?
— Едва ли щеше да остане нещо от него, ако го беше направил.
— И аз така смятам.
— Както и да е, една вечер минах през кантората му, за да му кажа в лицето какво мисля за него. Още докато се качвах по стълбите, отгоре се чуха викове и писъци. Различих гласовете на трима мъже. Направо го смазваха от бой. Повиках полиция, наблизо в този момент случайно минаваше патрулна кола. Полицаите дойдоха веднага, но тримата сигурно ги бяха чули и се бяха измъкнали през задната врата. Заварихме Скив полумъртъв.
— Кога беше това?
— Преди малко повече от две седмици. Сега Скив се е парализирал от страх, че Клийвър ще го намери отново. Не искаше дори да постъпи в болница, макар че, бог ми е свидетел, имаше нужда.
— И ти се грижиш за него?
— Като дворно куче, както сам каза. В комбинация с медицинска сестра.
— А имаше ли сделка между Зоуи и Скив, или това беше само за прикритие?
— Сделка имаше — каза мрачно Моли. — И заради тази сделка Скив си изпати.
— Каква беше тя?
— Нека той ти обясни. Скоро пристигаме.
Тя отби от магистралата и след още няколко минути поеха по тъмни и криволичещи пътища. Моли караше бързо, с изопнато лице, вперила поглед напред. Вляво от шосето отбиваше черен път; тя сви по него. Колата леко занесе покрай очукана указателна табелка, сочеща към някакъв мотел. Изровените коловози бяха разкаляни и хлъзгави от дъжда. Стигнаха до голям кален двор. В светлината на фаровете се виждаха туфи неокосена трева, изоставени чували с боклук, изпочупени мебели, смачкани кутии от бира. Сградите на мотела бяха ниски и порутени. Оплют от мухи неонов надпис хвърляше мъртвешка жълта светлина върху малките веранди на бунгалата и местата за паркиране отпред. Моли спря до един пикап и угаси двигателя.
Двамата слязоха от колата. Дъждът беше спрял, но въздухът тегнеше от влага. Два добермана в метална клетка лаеха яростно, изправени на жилавите си задни крака.
— Добре дошъл в новия дом на Скив — каза Моли.
В целия мотел светеха само два прозореца. Отвътре се чуваше приглушен звук на включен телевизор. Кучетата не преставаха да лаят. Пиянски мъжки глас някъде в далечината им подвикна да млъкнат.
Моли поведе Бен към номер десет. Дървената врата беше изметната от годините, боята се лющеше. Моли почука три пъти, силно и отчетливо.
— Аз съм, Моли — извика тя. Бръкна в чантата си, извади ключ и двамата влязоха.
Стаята беше тъмна и миришеше на влага, мухъл и дезинфектант. Моли дръпна завесите и запали една настолна лампа.
Скив Макклъски спеше. Като усети чуждо присъствие, той рязко вдигна глава и примига срещу светлината.
Беше около трийсетгодишен, като Моли. Може би някога е бил хубав мъж, каза си Бен, но сега това не личеше под синините и незаздравелите рани по лицето му. Тъмната му коса беше мазна и полепнала на сплъстени кичури по челото. Беше облечен в дочена риза с тъмни петна от пот под мишниците и седеше в изтърбушено кресло, повдигнал краката си върху табуретка. И двата му крака бяха в гипс от коленете надолу. Напряко в скута му лежеше голямокалибрена гладкоцевна пушка помпа и той нервно я попипа, като се събуди.