Вдигна поглед към новодошлите. Очите му, под които имаше тъмни сенки от болка и страх, обходиха нервно стаята и се спряха на Бен.
— Не се плаши — обади се Моли. — Не е човек на Клийвър.
— Вземи си стол — изсумтя Скив — и кажи какво искаш.
— Ще донеса по една бира — каза Моли. — И ви оставям да си говорите.
Минута-две Бен и адвокатът седяха и се гледаха мълчаливо.
— Ще карам по същество — заяви Бен. — Зоуи Бредбъри. Преди дванайсет дни е изчезнала от къщата си в Гърция. Моя работа е да я открия и смятам, че ти можеш да ми помогнеш.
— Предположих, че ще стигнат до нея — изстена Скив. — След като ме принудиха да проговоря.
— Онези, които ти причиниха това ли? — попита Бен, като погледна гипсираните му крака.
Скив кимна.
— Съсипан съм, приятел — каза отчаяно той. — Виж ме на какво приличам. Нищо не остана от мен.
— Може би ще успея да помогна и на теб — отвърна Бен.
— И как точно смяташ да го направиш?
— Още не знам. Но съм сигурен, че хората, които са ти сторили това, са същите, които търся.
Скив прекара длани по лицето си и помълча замислен. После каза:
— Е, добре. Какво искаш от мен?
— Искам да знам всичко — каза Бен. — За сделката, която си сключил със Зоуи. И за Клийвър. От известно време непрекъснато чувам това име. Кой е той?
Скив издиша шумно въздуха от дробовете си.
— Подай ми това, ако обичаш. — Пръстът му сочеше наполовина пълна бутилка „Джак Даниълс“ на масата пред него, която не можеше да достигне. Бен му я подаде. Скив отпи голяма глътка и обърса уста с ръкав. — Ще започна отначало — каза той. — Знаеш ли коя е Огъста Вейл?
Бен кимна.
— Тогава би трябвало да знаеш също, че Зоуи беше отседнала в дома й в Савана. Така се запознахме. В един бар.
— Това вече го чух.
Скив се размърда неловко в креслото и направи гримаса от болката в краката си.
— Те двете с мис Вейл бяха много гъсти. Или поне мис Вейл си мислеше така. Зоуи се интересуваше повече от парите й. Все й пускаше намеци за разни работи, които си била наумила да свърши, като се надяваше, че Огъста ще й напише чек. Не всеки ден човек се сприятелява с притежател на два милиарда долара, при това готов едва ли не да го осинови. А и едно нещо не мога да й отрека на Зоуи: обича парите.
— Не я познавам чак дотам — каза Бен. — Не съм я виждал от дете.
Скив отпи още една яка глътка от бърбъна.
— Тя си беше въобразила, че може да намаже нещо. И тогава в играта се включи Клейтън Клийвър. — По начина, по който произнесе името, Скив вероятно си мислеше, че Бен ще се сети кой е. — Ама ти наистина ли не знаеш кой е Клейтън Клийвър?
Бен вдигна рамене.
— Трябва ли да знам кой е?
— Автор на бестселъри. Телевизионен проповедник. Кандидат за губернатор на щата. А отскоро и най-добрият приятел на Огъста Вейл, която го боготвори. Тя е добра християнка, извънредно набожна, патрон е на няколко благотворителни фондации. Но онзи я прави на идиот. Успял е да я убеди, че е светец. Когато Зоуи беше отседнала при нея преди шест месеца, мис Вейл споделила с нея, че възнамерява да даде на Клийвър пари за фондацията му. Ама много пари. Адски много.
— Колко адски?
— Деветцифрена сума.
— Сто милиона — каза Бен.
Скив кимна.
— За нея това са дребни пари. Имала някакви инвестиции, облигации, които чакали падеж, и тя била наела цяла армия адвокати за по петстотин долара на човек на час, за да съберат парите накуп. Клейтън трябвало да ги получи скоро, или до края на месеца, или най-късно следващия.
— Допускам, че Зоуи не се е зарадвала особено, като е научила.
— Най-меко казано — отвърна Скив. — Тя се беше запознала с Клийвър на една от вечерите на старата дама. Твърдеше, че бил мошеник и плазмодий. Не можеше да повярва, че е възможно старицата така да се заплесне по човек, който я води за носа. Беше убедена, че Клийвър настройва мис Вейл срещу нея.
Бен се облегна назад и запали цигара.
— Слушаш ли какво ти разправям? — рече Скив. — Така или иначе, в един момент Зоуи не издържа. Стана и си замина. Върна се в Англия. Известно време не бяхме се чували. Аз тука си имах мои проблеми, предполагам, че Моли ти е казала. И изведнъж, не щеш ли, преди няколко седмици Зоуи се обади. Беше много развълнувана. Тъкмо се била върнала от някакви разкопки в Турция и намислила начин да изкара много пари от Клейтън Клийвър. Планът ми е перфектен, вика. Няма начин да не проработи. Изключено е да стане издънка. — Скив погледна тъжно двата си гипсирани крака и изръмжа.