— Опитала се е да го изнудва — каза Бен. — Но с какво?
Ръцете на Скив си играеха несъзнателно с бутилката уиски.
— Честно да ти кажа, и аз не знам. Не ми каза подробности. Предполагам, с нещо мръснишко. Секс? Кой знае! Но каквото и да е било, е подействало. Обадила му се от Гърция и му направила предложение. Поискала пари. Знаела, че още не е получил стоте милиона, та му казала, че няма да го притиска. Засега. Искала предплата, двайсет и пет бона. От тях пет бяха моят дял. От мен се искаше да занеса някаква кутия до офиса му.
— Кутия?
— Кутия. Обикновена картонена кутия, ето толкова голяма. — Скив показа с ръце куб със страна около петнайсет сантиметра. — Беше лека. Не ме питай какво е имало в нея. Нямам представа. Знам само, че като я разтърсех, вътре нещо тракаше.
Не са били снимки, помисли си Бен. Изнудването не е било заради секс.
— Клийвър внесе кутията в кабинета си, докато аз чаках отвън — продължи Скив. — Чух звук от разкъсване на картон, сякаш той нямаше търпение да види съдържанието. Каквото и да имаше вътре, беше достатъчно. Много скоро излезе с куфарче, в което имаше двайсет и пет хиляди долара в брой. Подаде ми го, аз задържах моя дял, останалото беше за нея.
Това обясняваше внезапното забогатяване на Зоуи, хотела, скъпата наета вила, безкрайните партита.
— Но тя искаше още, нали? — попита Бен.
— Беше казала на Клийвър, че щом получи големите пари, очаквала от него десет милиона долара срещу онова, с което разполагала. Моят дял щеше да бъде десет процента. От мен не се искаше нищо, това беше просто хонорар за техническо съдействие. Отначало изглеждаше, сякаш Клийвър е навит на сделката. Не можех да повярвам, беше като сбъдната мечта. Бях запланувал какво ще направя с парите. Щях да се измъкна от онази дупка и да наема кантора в центъра, да отворя нова страница. — Скив въздъхна. — Но явно Клийвър е размислил.
— И една нощ те пребиха.
Скив кимна.
— В продължение на два дни усещах, че ме следят. Не че видях някого, беше просто усещане. Бях толкова уплашен, че не се разделях с револвера. Докато една нощ, както си работех на бюрото, те пристигнаха. Не ги чух как са влезли. Някакви ръце ме вдигат от стола и ми завират пищов в лицето. Хвърлят ме на пода и ме питат къде е нещо си. „Къде е? Къде е?“ А пък аз дори не знам за какво става дума. После започнаха да ме разпитват за Зоуи.
— И ти им каза.
— Не веднага — каза Скив. — Мен и преди са ме били. Не съм някой страхливец. Но по едно време те отварят някаква чанта и вадят отвътре едни чукове… Двама се захващат с краката ми, докато третият държи пистолета, опрян в главата ми. Трябва да си не знам колко корав, за да не пропееш, когато двама яки мъжаги ти трошат коленете като орехи. Разбира се, че им казах. И ти би направил същото на мое място.
— Зоуи беше ли ти споменала нещо за някакво пророчество? — попита Бен.
Скив го изгледа неразбиращо.
— В смисъл нещо като хороскоп или какво?
— Тя е библейски археолог — уточни Бен. — Така че говорим в смисъл на библейско пророчество. Зоуи била казала, че парите по някакъв начин са свързани с пророчеството.
— Нищо не знам по въпроса — отвърна Скив. — Пък и как може да се забогатее от библейско пророчество? Нали ти казах, тя държеше с нещо Клийвър.
— Добре — въздъхна Бен. — Няма значение.
Вратата на стаята се отвори внезапно. Скив подскочи и посегна към пушката. Ръката му дръпна ложата до половината, но в този момент в стаята влезе Моли с шесторка бири и той отпусна оръжието.
— Време е да си вземеш хапчетата, миличък — рече тя, като тръсна бирите на леглото.
Адвокатът тъжно поклати глава.
— Едно мога да ти кажа — обърна се той към Бен. — Ако не беше Моли, нямаше изобщо да водим този разговор.
Моли пристъпи до креслото и положи нежно ръка на рамото на приятеля си. С другата избърса една сълза. Скив я погали с длан по ръката. Между двамата се усещаше напрежение, но и много нежност.
— Не аз я накарах да иде да те чака — каза Скив. — Идеята беше нейна. Храбра жена е тя.
— А сега какво ще правиш? — попита Бен.
— Какво може да прави един разорен, безпаричен, сакат пияница като мен? Ще си седя в тази дупка.