— Моля ви, няма нищо! Ще разпоредя някой от персонала да вземе багажа ви от хотела.
Бен посочи платнената си чанта.
— Това е багажът ми.
Мис Вейл се засмя.
— Вие определено не обичате да се товарите, Бенедикт. Разбира се, довечера ще вечеряте с нас!
— С вас?
— С мен и Клейтън. Той е чест посетител в дома ми.
— Това да не е Клейтън Клийвър?
— Да. Чували ли сте за него?
— Че кой не е?
— В такъв случай сигурно познавате и книгата му — каза тя.
— Боя се, че още не съм имал удоволствието да я прочета.
— Веднага ще ви я подаря. — Мис Вейл разтърси едно звънче и в стаята влезе снажна чернокожа жена. Мис Вейл й се усмихна и ги запозна. — Бенедикт, това е моята домашна помощница Мей. — Тя се обърна към нея. — Мей, би ли помолила някое от момичетата да свали от библиотеката екземпляр от книгата на мистър Клийвър?
— Веднага, мис Вейл — кимна Мей и пъргаво излезе.
Очите на Огъста Вейл заблестяха.
— Вие просто трябва да я прочетете! Тази книга промени моя живот. Разбирате ли, Клейтън е получил божествено просветление от духа на самия свети Йоан Богослов!
— Сигурно е доста сериозна книга — каза Бен.
След малко в стаята влезе млада прислужница, помъкнала обемист том с твърди корици, и го подаде тържествено на мис Вейл. Тя я освободи с мила усмивка, повъртя скъпоценната книга в ръцете си, сякаш искаше още веднъж да й се порадва, и после я подаде на Бен.
Той й благодари и я положи в скута си. На корицата с релефни златни букви пишеше: „Клейтън Р. Клийвър — Йоан ми проговори“.
— Клейтън я раздава безплатно на бедните и на семейства в неравностойно социално положение — сияеща заяви мис Вейл. — Той наистина е прекрасен човек.
Бен разтвори книгата на предговора от автора. Погледът му пробяга по редовете.
Преди десет години, в момент на божествено откровение, приключих работа над ръкописа на тази книга и го разпратих до всички издателства в САЩ. Нито едно не пожела да го публикува. Но аз вече знаех, че ще ми откажат, защото свети Йоан ме бе предупредил. Той ме насърчи да упорствам. Каза ми, че книгата непременно трябва да види бял свят. И аз продадох колата си. Продадох дома си. Продадох всичко, което притежавах. Заживях в каравана, като вложих и последния си цент в създаването на собствено издателство, за да поставя тази книга в твоите ръце, скъпи читателю.
Йоан се оказа прав във всяка дума, която ми бе казал. Тази книга пожъна такъв успех, че след година всички най-престижни издателства в Съединените щати ме молеха да им продам правата. До днес словото на Йоан е достигнало до над дванайсет милиона американци…
— Е, Бенедикт, какво мислите? — попита старата дама.
— Във всеки случай изглежда интересна — отвърна Бен.
— Задръжте я — настоя тя. — Имам още екземпляри.
— Много любезно от ваша страна, мис Вейл. С интерес очаквам да я прочета. Ще ми е драго да се запозная и с автора.
Тя засия.
— Явно ви е било писано да стане. Убедена съм, че двамата с Клейтън много ще си допаднете.
Мей заведе Бен до преустроения навес за карети. Стаите за гости бяха на първия етаж, откъм задната страна на основната резиденция. Бен получи цял апартамент от две спални, кухня, баня, дневна и дори собствена трапезария. Мебелировката беше изящна и много скъпа. Той метна брезентовата си чанта на старинното легло с балдахин в едната спалня и се върна във всекидневната. През френските прозорци се виждаше великолепна тропическа градина с палми, пълзящи растения и розови храсти във всевъзможни цветове.
Докато оглеждаше елегантната обстановка, Бен си мислеше за домакинята — така мила, щедра и чаровна, и се питаше какво ли намира жена като нея в безскрупулен мошеник като Клейтън Клийвър.
Запита се също какво ли представляваше Клийвър на живо. Погледна часовника си. След няколко часа щеше да разбере.
26
Далеч от Савана Зоуи Бредбъри седеше изправена в леглото, сплела ръце в скута си, вперила невиждащ поглед в някаква точка пред себе си. Отстрани до леглото на пластмасов стол седеше докторът и записваше нещо в бележника си. Бяха само двамата. Както винаги той задаваше въпросите си с тих, предразполагащ глас.
— Много хубава гривна имаш, Зоуи. От истинско злато ли е?
Зоуи вдигна ръка и се загледа в лъскавата верижка на китката си, сякаш за пръв път я виждаше.