Теории имаше всякакви. Някои по-умерени изследователи допускаха, че свети Йоан би могъл действително да е авторът на „Откровение“, но да е написал книгата под въздействието на халюциногени. Други, по-консервативно настроени, посочваха, че Йоан от Патмос би могъл да е абсолютно всеки, като в такъв случай „Откровение“ изобщо не би трябвало да се числи сред книгите от Новия завет и би следвало да отпадне. Ала липсата на доказателства в подкрепа и на едната, и на другата теза пречеше въпросът да се реши веднъж завинаги.
Междувременно, както и Бен долавяше от книгата на Клийвър, основните догми на християните евангелисти оставаха незасегнати от бушуващия сред академичните кръгове богословски дебат. За проповедника от Джорджия прекият контакт със свети Йоан Богослов бе единственото и достатъчно доказателство, че сегашното поколение изживяваше последните дни до Второто пришествие и че Страшният съд беше близо.
И по някакъв начин всичко това имаше връзка със съдбата на Зоуи Бредбъри. Нейното съдбоносно значение за Клейтън Клийвър бе пряко свързано с библейското пророчество.
Но как?
28
Бен излезе от апартамента си в преустроения навес за карети и се отправи към главната резиденция. Мей го посрещна усмихнато на вратата и приятелски го заговори, докато го въвеждаше в огромния вестибюл. Откъм салона за гости се чуваха гласовете на мис Вейл и на непознат мъж. Когато Бен влезе при тях, мъжът стана и пристъпи към него, за да се здрависат.
Беше около петдесет и пет годишен, с елегантен костюм, който изглеждаше шит в Италия. Сигурно играеше тенис или скуош, защото беше в добра физическа форма, ако не се смятаха двойната брадичка и лекото затлъстяване около кръста. На ръст беше колкото Бен, около метър и осемдесет. Косата му беше гъста и тъмна, сресана назад, може би боядисана, защото никъде не се виждаше бял косъм. Той се приближи, широко усмихнат и с протегната ръка.
— Клейтън, това е младежът, за когото ти говорих — обяви мис Вейл. После с блеснали очи и широк жест посочи Клийвър. — Бенедикт, за мен е удоволствие да ви представя моя скъп приятел Клейтън Клийвър. Или може би трябваше да кажа губернатор Клийвър?
Клийвър я озари с широка усмивка, разкривайки два реда ослепително бели зъби.
— Ако е рекъл Бог, Огъста. Ако е рекъл Бог. Все още е рано за това.
— Деветдесет процента от Джорджия е зад теб, Клейтън — каза тя. — Тъй че скоро ще стане.
Клийвър стисна ръката на Бен в сухата си корава длан и енергично я раздруса, сякаш беше любимият му брат, когото от години не бе виждал.
— За мен е голямо удоволствие, Бенедикт — каза той. Гласът му звучеше искрено. — Може да ти викам Бенедикт, нали?
— Аз също очаквах с нетърпение да се запозная с вас, мистър Клийвър — отвърна Бен.
— Моля те, просто Клейтън. Огъста ми каза, че си вярващ християнин. Това е прекрасно. Просто прекрасно.
В този момент влезе една прислужница с поднос с дребни хапки и с чаши мартини. Известно време разговаряха на незначителни теми — различията между английския климат и времето в Джорджия; забележителностите на Савана, които Бен задължително трябвало да види; после двамата го накараха да им разкаже за курса си по богословие в Оксфорд.
— Щом си последна година, сигурно си се насочил към някаква специалност — подхвърли Клийвър. — Имаш ли конкретни интереси, Бен?
— Всъщност, да — отвърна Бен, докато отпиваше от мартинито си. — Интересуват ме библейските пророчества.
Мис Вейл и Клийвър се спогледаха одобрително.
— Аз просто предчувствах, че нещо такова ще се случи — каза старата дама. — Ти не би могъл да попаднеш в по-подходяща компания, Бенедикт. Успя ли да…
— … да прегледам книгата на Клейтън ли? — довърши Бен въпроса й. — Цял следобед четох. Не можах да се откъсна от нея дори за миг.
— Благодаря ти, синко — обади се Клийвър. — Бих могъл да ти я надпиша, стига да искаш.