— Би било голяма чест за мен.
Икономът влезе тържествено и обяви, че вечерята е сервирана. Бен последва мис Вейл и Клийвър към пищно подредената трапезария. Масата беше дълга повече от пет метра; сребърните прибори блестяха под кристалния полилей. Мис Вейл зае мястото на домакинята в челото на масата, Бен бе поставен от дясната й страна като почетен гост, а Клийвър се настани точно срещу него. Прислужницата повдигна сребърния капак от една продълговата чиния в средата на масата.
— Пушената сьомга е от рибарника на мис Вейл — каза Клийвър. — Най-добрата в целия юг.
Започнаха да се хранят, отпивайки шампанско. Клийвър се държеше, сякаш си беше у дома.
— Та така, Бенедикт. Като стана дума за библейски пророчества…
— Питай го каквото ти дойде наум — подкани го мис Вейл. — Никой не познава Библията както Клейтън.
— За млад богослов, трудно би могъл да се родиш в по-подходящо време — каза Клийвър. — Моментът не е просто близо, моментът е сега.
— В книгата ви пише, че големите апокалиптични пророчества ще се сбъднат.
— Правилно си забелязал, Бенедикт — отвърна Клийвър. — Сам знаеш, че това ще се случи.
— Знам, че има различни тълкувания по въпроса от изследователите на Светото писание — каза Бен. — Например някои теолози твърдят, че „Откровение“ не е легитимна част от Новия завет.
Клийвър почервеня.
— Тълкувания, дрън-дрън! — Той хвърли виновен поглед към мис Вейл. — Извини ме за резкия тон, Огъста, но ми е писнало от самозванци. Ако питаш мен, тези хора просто не виждат по-далеч от носа си. — Клийвър стисна юмрук и удари по масата. — Виж знаците, Бенедикт. Правителства, законност, цели икономики, култури, светът отива към провал. Отвсякъде дебнат хаос и разруха. Точно както се казва в Светото писание. — Клийвър размаха показалец, за да подчертае думите си. — Всички признаци са налице. Време е да се приготвим, да разтворим сърцата си за спасителя Исус Христос, защото скоро ще настъпи краят на света. А какво правят разните му там „учени“ богослови? Въртят се в кръг, гонят опашките си, бръщолевят някакви си там тълкувания! Как се тълкува словото Божие? Какво има тук за тълкуване?! Защо просто не отпушат ушите си и не чуят какво им казва Господ Бог? — Клийвър млъкна и отпи глътка шампанско.
Изпълнението бе професионално изпипано. Клийвър беше превъзходен актьор с перфектен усет за драма и шоу, способен да се самонавива като телевизионен проповедник, а цялото представление бе предназначено изцяло за мис Вейл. По възхитения й поглед Бен разбираше, че е запленена от него. Тя нито за миг не се съмняваше, че човекът заслужава всеки цент от нейните сто милиона долара. За момент Бен се запита дали Клийвър вече е получил парите. Като нищо, отговори си сам той, ако се съдеше по самонадеяността му.
— Знаеш ли, Бенедикт — продължи Клийвър, — едно допитване от 2002 година сочи, че според шейсет процента от американците пророчествата на Йоан от „Откровение“ ще се сбъднат. Двайсет процента, тоест над петдесет милиона души, вярват, че ще станат живи свидетели. То може да се случи всеки един момент. Ние можем да си тръгнем оттук, да включим телевизора и да видим, че събитията вече се развиват. — Очите на Клийвър бяха вперени в Бен. Той забоде показалец в плота на масата. — Да си забелязал нещо странно тази пролет, Бенедикт?
— Растенията се разлистиха сякаш твърде рано.
— Именно. И то не само в Англия, ами и тук, при нас. Сезоните не са каквито бяха. Климатът е непредвидим. Земетресения и наводнения стават на места, където никога преди не ги е имало. На това му викат глобално затопляне. Аз го наричам глобално предупреждение. Пише го в „Откровение на свети Йоан“. Ще се случат катаклизми, които ще изравнят със земята цели градове. Слънцето ще изпепели всичко живо.
— Не забравяйте и гигантските градушки — подсказа Бен. — Едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма.
— Явно си чел сериозно Библията — похвали го Клийвър. — Един талант е близо трийсет и три килограма. Или пък да вземем „поразата“. Едва ли е нужно да ти напомням, Бенедикт, за разните супербацили, които заплашват да ни изтребят, за появяването на птичия грип, на нелечимите нови щамове туберкулоза. — Той разпери ръце, за да придаде тежест на думите си. — Достатъчно е да отвориш „Ню Сайънтист“, и какво виждаш? Ята африкански скакалци в Южна Франция. Точно както пише в Библията. А кой знае какво ни дебне по-нататък! — Клийвър удари с юмрук по масата. — Кой знае ли? Аз ще ти кажа кой. Свети Йоан знае. А той ми казва всичко.