— Ни най-малко — каза Бен. — А пък на мен ми се струва, че се досещам кой може да бъде.
Клийвър се изхили гърлено.
Мис Вейл се намръщи.
— Момчета, с тези неща шега не бива.
— Права си, Огъста — каза Клийвър. — Защото от този момент нататък настъпва мрак. Силите на Антихриста ще завладеят света. Вече няма защо да се преструват, нали така? Просто ще се намесят и ще завземат цялата власт. Всеки, който дръзне да протестира, ще бъде убит. Това ще бъде началото на „голямата скръб“. Йоан ни я описва в „Откровение“. Градушка и пожари ще унищожат растителността на Земята. Морето ще се превърне в кръв. Навсякъде ще плъзнат отровни скакалци. Милиони хора ще загинат в страшни мъки. Вярващите ще бъдат подложени на безмилостни гонения, понеже антихристът ще се стреми към пълно господство. Ще последват седем години на ужасни, нечовешки страдания, в сравнение с които дори Холокостът ще бледнее.
— И ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес — каза Бен.
Клийвър кимна тържествено и погледна мис Вейл, която, пребледняла от страх, бе свела поглед надолу.
— Но не за всички — каза благо той. — Ние можем да се утешим, че както ни учи Библията, в един момент през голямата скръб вярващите ще се спасят от болката и мъченията.
— Завръщането на Исус — каза Бен. — Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом. После ние, останалите живи, ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.
— Амин — прошепна мис Вейл.
Клийвър се усмихна на Бен.
— Радвам се, че носиш своя Господ Бог Исус Христос в сърцето си, Бенедикт. Би ми било болно да си мисля, че няма да получиш спасение. Никой няма да преживее голямата скръб.
— След това, като изтекат седемте години, Христос се връща, за да се изправи срещу врага в битката при Армагедон — каза Бен.
— Точно така — отвърна Клийвър. — И тогава започва златният век за християните, запазили своята вяра през онези мрачни времена. Те ще бъдат богато възнаградени.
След вечеря тримата се оттеглиха в салона, където върху сребърен поднос ги очакваха гарафа с бренди и кристални чаши. Мис Вейл се извини за момент и излезе от стаята.
— Интересна дискусия се получи, Клейтън — каза Бен, като се настани в едно от креслата с чаша бренди в ръка. — Но има и още нещо, за което бих желал да поговорим.
Клийвър разпери благосклонно ръце.
— Давай, синко.
— Всъщност бих желал да поговорим не за нещо, а за някого.
— А, така ли? И кой може да е този някой?
— Въпросният някой се казва Зоуи Бредбъри. — Докато изричаше името, Бен наблюдаваше внимателно лицето на Клийвър.
С видимо усилие на волята Клийвър успя — донякъде — да запази самообладание.
— Ъхъ… — промълви той и преглътна.
— Знаеш за кого говоря, нали?
— Чувал съм името — отвърна Клийвър, като разглеждаше внимателно ноктите си. — Приятелка на Огъста, ако правилно си спомням.
— Но не и твоя, доколкото мога да преценя.
Клийвър изгледа с неприязън Бен.
— Какво точно имаш предвид?
— Имам предвид двайсет и петте бона, които е получила от теб, и десетте милиона, които е поискала.
Няколко мига Клийвър остана като вцепенен.
— Ти знаеш това?
— Знам и за Скив Макклъски. Но си казах, че и ти можеш да запълниш някои празноти.
— Кой си ти всъщност?
— Някой, който търси отговори на въпросите си. И който възнамерява, така или иначе, да ги получи.
Клийвър въртеше чашата между пръстите си. Лицето му бе видимо пребледняло.
— Бих казал… Бенедикт, че това е тема, която е по-добре да обсъдим някъде другаде. На четири очи.
— Нямам нищо против — отвърна Бен. — Сигурен съм, че не би желал мис Вейл да чуе повече, отколкото е нужно. Доста си заложил на тази карта.
Клийвър не отговори.
— Но не си мисли, че ще се измъкнеш — продължи Бен. — Ще си кажеш всичко пред мен.
В този момент старата дама се върна в салона, следвана от прислужница със сребърен поднос, върху който имаше кана с кафе и три фини порцеланови чаши с чинийки. Тя се усмихна.
— Дойде ми една идея! — каза тя. — Дали нашият нов приятел не би желал да участва в турнира утре?