Клийвър се засмя притеснено.
— Огъста, не съм убеден, че Бенедикт е по тази част. Нали познаваш англичаните!
Мис Вейл примигна.
— Че в Англия да не би да не стрелят с пушки? — Тя изгледа намръщено Клийвър. — Клейтън, добре ли си? Имаш вид, сякаш си видял призрак!
— Нищо ми няма, скъпа, благодаря — каза Клийвър. — Може би леко попреядох.
— Какъв е този турнир? — попита Бен.
Клийвър се насилваше да запази самообладание пред мис Вейл.
— Просто малко спортно състезание, което провеждаме всяка година — произнесе със стегнато гърло той.
Мис Вейл се засмя.
— Малко, а? Не го слушай, Бенедикт, скромничи! Всяка година в имението на Клейтън се събират най-добрите стрелци с пушка от Джорджия, Алабама и Мисисипи. Кувертът е двайсет долара, а тази година очакваме над две хиляди души!
— Всичко отива за благотворителност, разбира се — намеси се Клийвър, като се мъчеше да се усмихне.
— Без съмнение — каза Бен.
— А тази година всички приходи ще бъдат преведени за издръжката на болницата, спонсорирана от фондация „Вейл“. Това е един от множеството проекти, които моята благотворителна фондация подкрепя — поясни мис Вейл, като срещна въпросителния поглед на Бен. — Подпомагаме бедни и семейства в неравностойно положение в Джорджия и Алабама, които не могат да си позволят здравни осигуровки. — Тя се усмихна тъжно. — Миналата година открихме ново крило за лечение на онкоболни деца. Такава добра работа вършат там, че ми се иска да го разширя. Та за тазгодишния турнир сме организирали и специална инициатива за спонсорство, която се надявам да събере доста долари за нуждаещите се.
— Явно вършите великолепна работа, мис Вейл — подхвърли Бен, без да отделя очи от Клийвър.
— Трябва непременно да дойдеш, Бенедикт! — каза тя. — Ще бъде страхотен ден.
Зачервен като рак, Клийвър прочисти нервно гърлото си.
— Но, Огъста, нали ти казах, може това да не е… по вкуса на Бенедикт…
— С удоволствие ще дойда — отвърна Бен.
29
Ден петнайсети
Имението на преподобния пастор Клийвър се намираше на петнайсетина километра западно от Савана. С напредването на деня и отдалечаването от брега на океана въздухът в Джорджия ставаше все по-влажен и душен. Пейзажът беше равен и живописен, от двете страни на автомагистралата във всички посоки, докъдето стигаше погледът, се простираха дъбови гори.
Специално поставените указателни табелки за турнира по стрелба отведоха Бен на около три километра встрани от главния път по частно шосе, по което се виждаха и други коли, пътуващи в същата посока. След един завой той се озова насред широка поляна, по която бяха паркирали стотици автомобили. Намери свободно място и слезе от колата под палещите лъчи на слънцето, като преметна брезентовата си чанта през рамо.
Мис Вейл бе отпътувала от резиденцията още рано сутринта с управляваната от шофьор лимузина, сияеща от радостно вълнение, за да се заеме с организацията на това специално благотворително събитие. До тръгването си тя бе до такава степен погълната от телефонни разговори и уточняване на последни подробности, че Бен не бе имал възможност да я разпита по-подробно за спонсорската инициатива, която беше споменала. Той се огледа и забеляза величествения бял линкълн континентал в единия край на поляната.
Имението на Клийвър сигурно е огромно, каза си Бен. Само поляната, отредена за паркинг на участниците, беше не по-малко от петнайсетина декара. Тълпите зрители се отправяха към една съседна, няколко пъти по-голяма поляна, където бяха разпънати тенти и сергии; поне две хиляди души се разхождаха, ядяха и пиеха, разговаряха и се смееха под яркото слънце. Ако се съдеше по многобройните жени и деца, събитието беше планирано като семейна забава.
Медийното присъствие също бе подобаващо осигурено. До входа към основната поляна бяха паркирани ванове със сателитни антени, навсякъде се виждаха телевизионни екипи с камери. В центъра на поляната беше разпъната огромна тента с логото на фондация „Огъста Вейл“. Амбулантни търговци предлагаха картонени чинии, отрупани с пържено пиле, варена царевица, хамбургери и пържени картофи. На специален щанд хора от Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия раздаваха листовки с изисквания за безопасност. Продаваха се пушки, патрони, книги и списания, предпазни наушници и тапи за уши, както и такова многообразие на принадлежности за лов и спортна стрелба, каквото Бен никога преди не бе виждал на едно място.