Той се приближи до оградата и с ръка на челото, закривайки очите си от яркото слънце, огледа самия полигон за стрелба. Беше впечатляващо съоръжение — огромно пространство, разчистено между дърветата, по което бяха поставени мишени с обозначени разстояния от 100, 500 и 1000 метра. В далечния край беше струпан грамаден земен насип, за да спира заблудените куршуми, които иначе сигурно биха попаднали някъде в съседния щат. Местата за зрители бяха заградени с въжета, а огневите позиции за състезателите бяха оборудвани с постелки и опори за пушките. Имаше дори и детско стрелбище, където инструктори от Националната асоциация показваха на деца основни умения и изисквания за безопасност при стрелба с малокалибрени оръжия за начинаещи.
От графика на турнира, закачен на стълб близо до съдийската ложа, Бен видя, че състезанията с малокалибрени пушки вече бяха приключили; имената на победителите бяха изписани на черна дъска малко встрани. Основното събитие обаче, привлякло интереса на огромното множество, тепърва предстоеше: открит турнир с карабини стандартен калибър. На огневата позиция неколцина състезатели вече подготвяха оръжията си.
Ала всичко това ни най-малко не вълнуваше Бен. Той бе дошъл, за да спипа насаме Клейтън Клийвър и да изтръгне истината от него.
В общи линии Бен беше подготвил стратегията си. Обичаше простите планове, а сегашният се отличаваше с особена простота. Ако Клийвър не си признаеше веднага, той щеше да го смачка от бой, докато не изплюе всичко за Зоуи Бредбъри — какво й бяха сторили, къде се намираше понастоящем. Независимо дали беше жива или мъртва, съдбата на Клийвър беше решена. Той имаше да плаща и за Чарли. След като преценеше, че Клийвър повече не му е нужен, Бен щеше да го закара в гъсталаците наблизо и да му пръсне черепа. Да го остави да си лежи, докато го открият или изгние. После щеше да се върне в Англия и за пореден път да започне живота си отначало.
И сега той се оглеждаше и се питаше къде ли се е дянал Клийвър. В далечината се виждаше къщата му — огромно здание в колониален стил, с веранди и колонади, което блестеше с ослепителна белота между дърветата. Юмруците му се свиха от ярост; за момент му се прииска да нахълта в дома му и да го извлече навън.
И тогава го забеляза. Ама разбира се. Както можеше да се очаква, Клийвър беше при медиите. Застанал пред тентата на фондация „Вейл“, заобиколен от глутница репортери с камери и фотоапарати, той стискаше и разтърсваше десетки ръце, а лицето му бе застинало в широка усмивка. Мис Вейл също беше там, грациозна и елегантна както винаги, като се грижеше за гостите и възлагаше задачи на безбройните си помощници. Когато Бен се приближи, тя го забеляза и му махна. Той й се усмихна и отвърна на поздрава й.
Докато крачеше към тентата, Бен видя как Клийвър също го забеляза. Изведнъж преподобният си намери спешна работа другаде, обърна се и се смеси с тълпата.
— Няма да ми избягаш — промърмори през зъби Бен.
Мис Вейл го хвана под ръка.
— Не е ли чудесно! Погледни само колко много хора… — Тя сияеше от радост. — Ела, искам да те запозная с един човек.
Тя се обърна към две от помощничките си — набита матрона с рижа коса, която разговаряше с дребничка, но много привлекателна двайсетинагодишна японка.
— Хариет, къде е малкият Карл? — попита припряно мис Вейл. — Вече е дванайсет без четвърт. След петнайсет минути започваме.
— Мисля, че току-що пристигна — отвърна рижата.
— Нещо се прави на важен. Ще трябва да го смъмря.
Японката улови погледа на Бен и му се усмихна.
— Да отидем да го посрещнем! — изкомандва мис Вейл.
Цялата група се запъти към паркинга. Отпред вървяха Хариет и старата дама, погълнати в разговор. Бен ги последва, придружен от японката.
— Аз съм Меги — каза момичето. — Много ми е приятно.
— Бен — отвърна той. — Във фондация „Вейл“ ли работите?
Тя кимна.
— Мис Вейл ни разказа всичко за вас.
— Така ли? А кой е този Карл, с когото ще ме запознава?
— Едно от протежетата й — отвърна Меги. — Фондацията помага на много деца от семейства в неравностойно положение да завършат колеж. Целта е да им се оказва съдействие и подкрепа, докато си стъпят на краката. Карл Ривърс е едва на деветнайсет, но вече е шампион по стрелба с пушка. Фондацията заплаща обучението му, като се надяваме един ден да представлява Съединените щати на олимпийски игри.