— Полигонът е разчетен за дистанции до хиляда метра — каза Карл. — Имаш ли представа как изглежда мишена от такова разстояние?
— Имам известна представа — кимна Бен.
— Ако искаш да опиташ, не възразявам — каза Карл. — Можеш да ползваш моята пушка. Но имай предвид, че ще се изправиш срещу хора като Реймънд Хигинс. А също и Били Лий Джонсън от Алабама. Били Лий е бивш инструктор по стрелба, обучавал е снайперисти в морската пехота. Това са стрелци от световна класа. Направо ще те прегазят.
Бен свали торбата от рамото си и я пусна на тревата. Коленичи до кутията с пушката и щракна закопчалките.
— Я да видим сега какво има тук — каза той.
30
Бен отвори кутията и огледа снабдената с оптически мерник карабина.
— Може ли? — попита той.
— Разбира се! — отвърна Карл.
Бен извади пушката от тапицираното легло и я огледа. Беше „Уинчестър“, модел 70, с ръчен затвор за единични изстрели, предназначена да поеме .300-калибров патрон „Холанд & Холанд Магнум“ — изключително мощен заряд, придаващ на тънкия източен куршум начална скорост от близо 1000 метра в секунда. Оръжие, което в ръцете на добър стрелец беше способно да поразява цели на огромно разстояние. Превъзходен прецизен инструмент, за чийто дизайн и разработване бяха отишли стотици часове и чиято изработка беше толкова съвършена, колкото беше изобщо възможно с познатите на човечеството средства. Конкретният образец беше с монтирана тежка цев за състезателна стрелба. Механизмът беше смазан и работеше гладко и леко, а само оптическият мерник вероятно струваше колкото наетия крайслер, с който Бен се придвижваше през последните дни.
Бен извади цигара, отвори капака на своята запалка „Зипо“ и врътна с палец колелцето. Беше свършил бензинът. Той тихо изруга. Опипа джобовете си и извади рекламното кибритче, което бе взел от хотела. Драсна клечка и запали цигарата си.
— Нещо специално, което трябва да знам? — попита той.
— Спусъкът е адски мек — каза Карл. — Гледай да не произведеш случаен изстрел.
— На каква дистанция е центрован мерникът?
— На триста метра — отвърна Карл.
Бен кимна, повъртя карабината в ръцете си и погледна през оптическия мерник. Постави я обратно в кутията, отвори пакет с боеприпаси и огледа един от дългите заострени патрони.
— Сам ли си ги пълниш?
Карл кимна. Въпреки болката очите му грейнаха. Майсторите стрелци си приготвяха сами патроните, подбирайки най-добрата комбинация от куршум, гилза и барут, отмервайки с аптекарска точност количеството на метателния заряд, сглобявайки всичко с най-добрите ръчни преси, които можеха да се купят с пари, в стремежа си към съвършенство и прецизност. И всичко това само за да пробият дупка в парче хартия. Техният малък свят се побираше в едно черно кръгче в центъра на бял квадрат. Колкото по-гъсто в кръга биваха групирани малките кръгли дупчици, толкова повече трофеи отнасяше стрелецът у дома.
И тъкмо тук се разтваряше огромна пропаст между спортните стрелци като Карл и мъжете, обучени да използват тези прецизни инструменти срещу истинска мишена, най-често друго човешко същество. Навремето самият Бен го бе правил. Сега той се запита дали Карл изобщо можеше да си представи кошмарните поражения, които такъв куршум нанася в човешкото тяло, когато бъде използван по предназначение. На хиляда метра куршумът вече е изчерпал голяма част от кинетичната си енергия и се спуска по низходяща дъга, което означава, че попада в целта леко отгоре. Ако се забие в челото на жертвата, той отнася мигновено горната част на черепа, като в резултат от съпротивлението на тъканите завива надолу и прониква чак в торса.
За пръв път Бен бе видял останки на човек, убит по този начин, като новобранец в специалните части. Иракският войник бе улучен в главата с .50-калибров снайперски куршум от хиляда и двеста метра разстояние. Тялото му буквално бе експлодирало от пробивната сила на куршума и от хидростатичната ударна вълна, възникнала в меките тъкани. Едната му ръка бе открита впоследствие на стотина метра встрани, откъсната от същата тази вълна.
Дълго време гледката на този обезобразен труп не бе давала покой на Бен. Но това, което не му даваше покой и до днес, бе фактът, че снайперистът, успял да произведе въпросния феноменален изстрел, и то след безкрайни часове, прекарани в неподвижно очакване в замаскиран окоп на върха на един хълм, беше самият той, Бен Хоуп.