Но при него гневът беше нещо различно. Той винаги бе съумявал да го овладее, да го канализира, да впрегне енергията му в своя полза. Гневът му помагаше да се концентрира. С кожата на дланите си той усещаше всяка най-малка подробност от повърхността на приклада и ложата на карабината. Погледна отново през мерника. Сякаш изведнъж образът в него се бе заковал, неподвижен като скала. Мишената се виждаше ясно и отчетливо. Той си представи, че се прицелва в главата на Клийвър.
Спусъкът беше толкова мек, че той едва усещаше допира му върху първата става на показалеца си. Изведнъж механизмът изщрака, пушката го ритна в рамото, целта в зрителното поле на мерника се изгуби за миг, после отново се появи. Куршумът бе попаднал точно на ръба на хикса.
Май не си забравил как става тая работа, помисли си той. А един час по-късно тази мисъл се бе превърнала в убеденост.
Още след първия рунд седем от трийсетте участници отпаднаха от състезанието. Дадоха двайсетминутна почивка, през която служители свалиха използваните мишени и поставиха нови, отдалечени с четиристотин метра повече от огневата позиция. Бяха малко по-големи от предишните, но дори през оптическите мерници изглеждаха микроскопични.
Започна вторият рунд. Бен бе очаквал, че петстотинметровата дистанция ще има поразяващ ефект върху състезателите, и не се бе излъгал. След края на рунда бяха останали само деветима. Той беше един от тях. Между преминалите в трети рунд бе и Били Лий Джонсън, бившият морски пехотинец. Когато поглеждаше към Бен, той вече не се усмихваше както преди.
Ала Бен не се интересуваше от Били Лий. Той се радваше на факта, че Клейтън Клийвър беше наблизо и го наблюдаваше. Стрелбата му беше послание до Клийвър — толкова недвусмислено, сякаш се бе изправил лице в лице и му го бе казал в очите. Той искаше да му вземе страха и по всичко личеше, че е на път да успее.
След като служителите отстраниха мишените от петстотинметровата дистанция, неколцината оцелели се приготвиха за истинското изпитание. На хиляда метра всичко изглежда много, много дребно, дори през увеличителните стъкла на оптически мерник. Но стрелбата на такава дистанция не означава само да държиш стабилно пушката и да дръпнеш спусъка. Тук играят роля още много странични фактори. Внезапен порив на вятъра може да отклони куршума от желаната траектория. Това трябва да се предвиди. А също и параболичната дъга, която описва летящият куршум под влияние на земното притегляне. Бен бе изчислил, че на хиляда метра отклонението от правата линия може да достигне метър и половина. Това се компенсираше с насочване на пушката високо над целта и тъкмо тук се проявяваше истинското умение на снайпериста, граничещо с изкуство.
Съдията подаде сигнал за начало. Бен дръпна затвора назад и погледна през мерника. Мишената едва се виждаше. Беше толкова дребна, че човешките сетива почти не я долавяха, и същевременно така отпечатана в съзнанието му, сякаш освен нея нищо друго не съществуваше във вселената.
Майната му, да става каквото ще.
Той стреля. Дръпна затвора, изхвърли празната гилза, после бутна лоста напред и вкара нов патрон в цевта.
Стреля отново.
Пушката подскачаше като жива в ръцете му. Той отново дръпна затвора. Беше като в херметическа капсула, в някакъв свой свят, в който не съществуваше нищо друго, освен самия той, мишената и силите, които се опитваха да му попречат да я улучи. Дори пушката не съществуваше, освен като продължение на собственото му тяло и съзнание.
В този момент дори Клийвър бе престанал да съществува. Забравил за всичко, Бен продължи да стреля, докато изразходва и десетте патрона. Едва тогава погледна през мерника.
Изпусна шумно въздуха от дробовете си. В мишената имаше една-единствена дупка. Широка, леко безформена, с назъбени краища. Десетте изстрела бяха попаднали практически един върху друг. Перфектна десетка. Сърцето му подскочи в гърдите. Бе спечелил турнира.
Да, ама не.
Служителите от стрелбището пристигнаха до огневата линия с малките си електрически колички, за да обявят резултата сред бурните аплодисменти и одобрителни викове на тълпата. Двама състезатели бяха постигнали максимума. Той и Били Лий Джонсън. С равен брой точки.
Победител нямаше.
Бившият морски пехотинец и снайперист дойде при Бен, за да го поздрави.
— Страхотна стрелба, приятел. Къде си се учил?
— В младежката бригада — отвърна Бен.