— Мен ли питаш?
— Никога не съм я докосвал с пръст — настоя Клийвър. — Само изпратих няколко от моите хора да я проследят.
— Чак до Гърция. Останалото го знам.
Клийвър се намръщи.
— Моля?
— Писна ми от игричките ти.
— Каза Гърция. Какво общо има Гърция?
— Как какво? Нали в Гърция поставихте бомбата, която разкъса Чарли Палмър! Нали пак там твоите хора убиха Никос Карапиперис и отвлякоха Зоуи? Искам да ти кажа нещо, Клийвър. Каплан и Хъдсън са мъртви.
По лицето на Клийвър се изписа искрено недоумение.
— Видях също какво са направили хората ти с двата крака на Скив Макклъски — добави Бен.
Клийвър вдигна ръце.
— Чакай малко! Допускаш голяма грешка. Никога не съм чувал за Каплан и Хъдсън, не познавам никакъв Чарли Палмър или Никос как-му-беше-името. Не знам нищо за краката на никакъв Скив Макклъски. Изпратих хора при Огъста, за да наблюдават онази малка разпасана глезла, която се чука с всеки, който й се изпречи, и това е всичко.
Бен се поколеба. Когато насочиш пистолет срещу човек, който не е свикнал с гледката на насочено заредено оръжие, и особено ако му покажеш, че няма да се поколебаеш да го гръмнеш, обикновено той казва истината. В този момент Клийвър имаше искрено уплашен вид и със сигурност бе готов на всичко, за да спаси живота си. И все пак онова, което казваше, изглеждаше крайно неправдоподобно.
— Какво увърташ, Клийвър?
— Виж, би ли разкарал тоя пистолет? — помоли Клийвър. — Не мога да говоря, докато ми е наврян в лицето.
Бен свали ударника и наведе дулото леко надолу.
Клийвър се покашля и отпи глътка бърбън. Избърса потта от челото си.
— Разкажи ми точно какво се случи — подкани го Бен.
Клийвър въздъхна дълбоко.
— Знаеш вече за парите, които трябва да получа от Огъста. Не знам откъде знаеш, не те и питам.
Бен кимна.
— Продължавай.
— Огъста има страшно много пари — каза Клийвър. — Милиарди. Сега ми предлага сто милиона долара, ей така, от добро сърце. Но не може просто да ми ги даде. Не става така. Голяма част от парите са вложени във всякакви холдинги, попечителски фондове, недвижими имоти. Не е като да разполага с някаква бездънна яма с долари, та да гребне и да извади.
— И така, когато Зоуи Бредбъри се е появила отново, ти си се уплашил, че старата дама може да размисли?
— Разбира се, че се уплаших — отвърна раздразнено Клийвър. — Това момиченце е най-хитрата интригантка, най-подлата кучка, която съм имал нещастието да познавам през живота си. В един момент ми се обещават всичките тези пари, а в следващия се появява някаква нахална глезла от Англия, която си проси финансиране на не знам си какъв проект, някакви разкопки и експедиции. А пък Огъста, която си няма свои деца, се размазва от умиление, сякаш е собствената й дълго чакана дъщеря, и започва да ми дърдори колко била умна, мила, прекрасна и така нататък. Представяш ли си? Наистина си казах, че може като нищо да се размина с парите. — Клийвър надигна чашата и дръпна още една голяма глътка. — А когато накрая се запознахме, беше ясно, че тя се интересува само от парите на Огъста. Всичките й големи приказки бяха чисти лъжи. На нея й трябваха пари за пиене и купони. Тя си е една сребролюбива меркантилна егоистка.
— Намерил си сродна душа — подхвърли Бен.
Очите на Клийвър проблеснаха гневно.
— Какво, според теб трябваше да отклоня щедростта на Огъста? Минаха години, откакто излезе книгата ми, всичко е похарчено, че и още много отгоре. Затънал съм в дългове. Ти дори представа нямаш какво е да ръководиш подобно начинание, пък и като се замисля, може би съм се поизхвърлил.
— Струва ми се, че разпродаваш картини и мебели — каза Бен.
— Така е. Имам големи затруднения. Огъста ми предлагаше спасителен пояс. И аз трябваше да го приема. Само луд би отказал.
— Спести ми глупостите и ми кажи какво си направил.
— Е, добре. В присъствието на Огъста нашата малка мис Бредбъри се правеше едва ли не на девственица. Дълги поли, закопчани догоре блузи, образец на старомодна християнска добродетелност. Но аз знаех, че се чука с целия град. Знаех и какво прави зад гърба на Огъста, в собствения й дом, с оня Макклъски и други като него. Той беше само едно от многобройните й завоевания в Савана.
— Твоите хора ли ти казаха това?
Клийвър кимна и отново попи потта от челото си.
— Пратих няколко души да я следят неотклонно. Знаех, че ще мога да изровя нещо, с което да я злепоставя. Не беше никак трудно. Тя вкарваше мъже в навеса за карети. Понякога и повече от един.