Бен се досети какво следва.
— Накарал си хората си да я заснемат на видео. И си го използвал, за да настроиш мис Вейл срещу нея.
— Огъста така и не разбра кой й е изпратил касетата — каза Клийвър. — Анонимен доброжелател. Тя така и не я показа на никого. Но си личеше, че е огорчена. Следващия път, когато отидох да вечерям с нея и Зоуи, атмосферата беше съвсем друга. Разбрах, че планът ми е успял. Парите отново ми бяха в кърпа вързани.
— Но тогава Зоуи ти е обявила война.
— Тя се досещаше, че имам нещо общо с промяната в отношението на Огъста към нея. Малко по-късно, когато тя си замина и бях сигурен, че никога повече няма да чуя за нея, получих телефонно обаждане.
— Знам. Двайсет и пет бона предплата и десет милиона впоследствие.
— Ами че ти знаеш всичко — каза Клийвър. — Тогава й платих като поп, ще платя и останалото. Няма проблем.
— Просто така? Защо?
— А теб какво те интересува? Казах ти истината. Готов съм да й дам парите. Ако нещо й се е случило междувременно, аз нямам нищо общо. А сега, ако нямаш нищо против, за мен този разговор приключи. Имам работа. — Клийвър понечи да се изправи.
— Стой! — Бен вдигна пистолета. — Никъде няма да ходиш.
— Не ми ли вярваш?
— Искам да чуя и останалото. Искам да знам за пророчеството.
Клийвър се отпусна тежко на стола си.
— Ето защо толкова държеше снощи да говорим за пророчества.
— Какво имаше в кутията, която ти донесе Макклъски?
— Парче от керамичен съд. Нищо друго.
Бен си припомни какво му бе казал Том Бредбъри онзи ден в Съмъртаун за древните керамични отломки, които Зоуи бе открила.
— Нещо не схващам — каза той. — Защо да плащаш десет милиона за парче печена глина?
— Не мога да ти кажа.
— Няма да излезеш оттук, докато не ми кажеш. — Бен отново запъна ударника на револвера. — И гледай да ти повярвам. Така че говори.
— Поръчах да му направят въглеродна експертиза — каза Клийвър. — Датирането съответстваше.
— Съответстваше на какво?
Клийвър вдигна рязко глава.
— На „Откровение на свети Йоан“. Парчето вече е съществувало, когато книгата е била написана.
Бен примигна.
— Нищо не разбирам.
— Тя ми показа само едно малко парченце — каза Клийвър. — Останалото е още у нея.
— Останалото от какво?
— Останалата част от веществените доказателства. Тя твърди, че разполага с находка от древни глинени плочки, гравирани с надписи на старогръцки, които датират от библейски времена. Според нея те доказвали извън съмнение, че свети Йоан не бил авторът на „Откровение“.
— Е, и?
— Ами това е. Друго не знам. Тя не ми даде достатъчно информация, за да си направя сам изводите. Но трябва да повярвам, че говори искрено и че ми казва самата истина. Нямам друг избор.
— Не ми звучиш много убеден — подхвърли Бен.
— Е, добре де! Добре. Ще бъда откровен докрай. Ти видя книгата ми. Знаеш какво се твърди в нея.
— Че свети Йоан ти се е явил и ти е проговорил.
Клийвър кимна и направи гримаса.
Бен се усмихна.
— Да разбирам ли, че не ти се е явил?
— Разбира се, че не е — промърмори Клийвър. — От къде на къде ще ми се явява? Та той е умрял преди близо две хиляди години!
— И аз така си помислих, Клийвър. Излъгал си.
— Направих го за по-голяма убедителност — каза отчаяно Клийвър. — Това ми дава предимство пред останалите теолози, проповядващи края на света.
— Искаш да кажеш, пред честните проповедници — подхвърли Бен. — Онези, които не се опитват да подлъгват хората.
— Както искаш го кажи. Но всичко, което съм успял да създам дотук, се основава на тази книга. Всичко, което виждаш наоколо. — Той посочи с широк жест гледката през прозореца. — Милиони американци повярваха, че чрез мен говори гласът на самия свети Йоан. Че чрез написаното от мен той лично потвърждава истинността на пророчествата, написани от самия него в „Откровение“. И изведнъж отнякъде се появява тази малка кучка и с нещо, което е изкопала отнякъде си, заплашва да провали всичко. Защото разполагала с доказателства, които можело да решат веднъж завинаги един вековен богословски спор: кой всъщност е авторът на „Откровение“. Но същевременно е готова да потули доказателствата срещу десет милиона долара.