И сега Слейтър нетърпеливо вдигна дистанционното и превъртя записа към този ужасен момент.
Студентът вдига ръка. Камерата го улавя в кадър, телеобективът го приближава.
— Сенаторе, много учени изпитват съмнения относно легитимността на „Откровение“ като библейски текст. Какво мислите по въпроса?
Смяна на кадъра. Втора камера показва Ричмънд, който изпълва целия екран.
— Чел съм всичко, което се опитват да кажат. Но моята вяра остава непоклатима.
Студентът обаче не е свършил:
— Но ако някой все пак е в състояние да докаже, че свети Йоан не е авторът, тоест че „Откровение“ не е автентичното Божие слово, това няма ли да подкопае вашата вяра, сър?
Когато за пръв път бе гледал на живо програмата, в този момент Слейтър бе впил нокти в кожената тапицерия на стола си.
Ричмънд се поколебава за миг, после кима тържествено.
— Е, добре — казва той, след което се навежда напред, подпрян на лакти върху масата, и фиксира с трескав поглед студента. — Да допуснем, че някой учен предложи реални, конкретни доказателства, че свети Йоан не е действителният автор. Да допуснем, че въпросният учен докаже, че пророчеството в „Откровение“ не се основава на словото Божие. — Той направи пауза за повече драматизъм. — В такъв случай аз би трябвало да подложа на преоценка моята вяра в това пророчество. Но същевременно аз трябва да приема това като знак от Бога, че е време да насоча силите си в друга посока. — Ричмънд се усмихва широко. — Ала позволи ми да ти кажа нещо, млади момко. За мен би било голямо облекчение. Защото би означавало, че няма да се наложи човешкият род да преживее голямата скръб.
Смях в залата.
За момента импровизираният отговор на Бъд Ричмънд бе предизвикал у Слейтър само леко притеснение, което бързо бе отминало. Малко по-късно той бе забравил напълно инцидента.
Докато не се бе случила катастрофата. Когато специалният екип, изпратен да следи Клейтън Клийвър в Джорджия, му бе докладвал, че Клийвър е станал обект на изнудване, Слейтър си бе дал сметка, че след казаното от Ричмънд всичките им така старателно разработени планове бяха заплашени от провал.
Той никога преди не бе чувал за Зоуи Бредбъри. Когато провери името в „Гугъл“, първоначалното му притеснение се превърна в тревога. Тя се оказа международно признат изследовател на Библията с достатъчно авторитет, за да взриви цялото им начинание. Ако твърденията й бяха верни, ако успееше да предостави на опонентите на пророчеството за края на света нужните доказателства, за да отхвърлят авторството на свети Йоан, за да подкопаят легитимността на „Откровение“ като новозаветна книга — по дяволите, да я изобличат като фалшификат! — тогава тяхната стратегия отиваше по дяволите. „Откровението на свети Йоан“ беше стълбът, върху който се крепеше цялата конструкция на пророчеството за края на света. Всяко уронване на неговия авторитет би било страхотен удар по движението. На всичко отгоре самият Ричмънд вече публично бе заявил, че ако загуби вярата си в тази доктрина, той с радост би се отказал от нея. Подкрепата на гласоподавателите евангелисти за него щеше да се изпари като утринна роса в летен ден, а заедно с нея и изгледите на Слейтър за пост в Белия дом.
Слейтър беше бизнесмен и притежаваше практичен ум. Затова не му отне много време да види пред какъв избор бе изправен.
Първо: да я подкупи. Тя искаше десет милиона от Клийвър, но какво значение имаше откъде щяха да дойдат парите? Той беше готов да удвои сумата, само и само да им се махне от главата. Но ако се опиташе да поиска още? Или пък им вземеше парите и все пак направеше публично достояние откритието си? Как можеше да й се има доверие?
Ето защо той бе избрал алтернативната опция: да отвлече Зоуи и да я принуди да ги отведе при доказателствата. После да ги унищожат, да я убият и погребат заедно с твърденията й.
И така, Слейтър се бе обадил на контактите си. Главният му сътрудник в ЦРУ бе възложил задачата на някой си Джоунс, който на свой ред бе изпратил в Корфу екипа, който да я отвлече. Сега Бредбъри беше тяхна пленница, държана на място, където никой не можеше да я намери. Ала междувременно бяха възникнали твърде много проблеми и усложнения. Той не можеше да си позволи повече да чака. Време беше за решителни действия.