Докато един ден призраците от миналото му се бяха явили отново, напомняйки за себе си. Той бе напуснал за пръв път дома на родителите си на осемнайсет години като първокурсник в колежа — уплашен младок без какъвто и да било житейски опит. За съквартирант в общежитието му се бе паднал Дики Енджълс, с две години по-голям от него, като въпросните две години бе пътувал из Европа — главно във Франция и Италия, но и по други привлекателни места, които тогава се струваха на Джошуа далечни и загадъчни като Луната. В сравнение с него Дики беше истински светски лъв — пушеше черни цигари „Собрание“ с позлатен филтър, разбираше от вина и беше чел Толстой и Джеймс Джойс. В течение на шест месеца Джошуа го бе боготворил от разстояние, отчаяно опитвайки се да прикрива бурята от чувства, която бушуваше в душата му. Докато един ден, леко замаян от първата чаша шампанско, която бе изпил през живота си, той за малко не целуна Дики. Разбира се, до целувка не се стигна, но Дики помоли да го преместят в друга стая, а няколко месеца по-късно Джошуа се запозна с Емили и срамният инцидент бе забравен.
Докато преди година и нещо не се появи Джеймс. Джошуа си спомняше с кристална яснота своята първа среща с този ослепителен нов студент. Помнеше гъстата му черна коса, копринената кожа, дълбоките кафяви очи. Изведнъж отдавна забравени чувства бяха нахлули в душата му и постепенно го бяха обсебили. То не беше обикновено влюбване. Красивият младеж отговаряше на чувствата му, той също бе видимо увлечен по своя въздебел, застаряващ преподавател. Отначало Джошуа правеше всичко възможно, за да го избягва, учтиво отклонявайки неговите многократни покани за „кафе някой път“.
Но за негов ужас един ден Емили обяви, че смята да организира в дома им парти за всички студенти първокурсници. Нямаше вече измъкване — когато си наумеше нещо, Емили не търпеше възражения. А с протестите си Джошуа само щеше да възбуди подозрението й.
Вечерта по време на партито се бе извила гръмотевична буря. Джошуа се бе усамотил в кухнята и си приготвяше коктейл, когато усети нечий допир по ръката. Джеймс се бе промъкнал незабелязано и бе застанал до него. Двамата се целунаха под накъсаната светлина на светкавиците отвън.
Джошуа беше запленен. След тази вечер двамата бяха започнали да правят срещите си в колата му, на паркинга пред колежа. Като погледнеше назад, сега всичко му се струваше налудничаво. Джеймс никога не бе отишъл докрай, винаги намираше повод да се измъкне, когато ласките на Джошуа станеха прекалено настойчиви. В незадоволената си страст Джошуа бе стигнал дотам, че нощно време дебнеше под прозореца му с надеждата да го зърне, макар и за малко, докато на Емили казваше, че е работил до късно.
Един ден Джеймс просто изчезна. На въпросите си Джошуа получи обяснението, че се прехвърлил в Калифорнийския университет. Пътищата им никога повече не се пресякоха.
Ала неприятностите на Джошуа не се изчерпваха само с разбитото му сърце. В деня след изчезването на Джеймс той получи пакета, който щеше да преобърне живота му. Снимките бяха с перфектен фокус и контраст, така че нямаше съмнение чии са лицата на тях. Бележката вътре беше кратка и по същество: докторът ще получи определена молба, съдействието му по която ще бъде оценено както подобава.
Отначало Джошуа бе изпитал непреодолимо желание да сподели тайната си с Емили и да й обясни всичко. Тя щеше да го разбере. Но после си каза: не, тя нямаше да го разбере. Щеше да побеснее, да го напусне, като го лиши от родителски права върху двете им красиви дъщери. Той щеше да загуби дома си. Родителите му щяха да бъдат съкрушени. След което — нямаше никакво съмнение — снимките щяха да достигнат и до шефовете му в университета. С преподавателската му кариера щеше да бъде свършено, а скандалът със сигурност щеше да съсипе и частната му практика.
Минаха няколко седмици, преди онези да влязат повторно във връзка с него. Телефонният разговор продължи двайсет минути; инструкциите бяха пределно ясни и недвусмислени. Тогава той обясни на Емили, че заминава на семинар. Някакъв лектор бил отпаднал в последния момент и трябвало да го замести.
Това бе началото на поредица от неочаквани и продължителни семинари, при които Джошуа отсъстваше от къщи понякога по цели седмици. Той така и не разбра кои са новите му работодатели. Заплащането беше щедро и той се опитваше да не мисли повече от необходимото за онова, което го караха да върши.