Сеансите се провеждаха в безлични сиви сгради, разпръснати из цялата страна, като всеки път протичаха приблизително по един и същ начин. На летището го чакаше кола. Мъже с дискретни костюми го откарваха мълчаливо до съответната сграда и го отвеждаха до тиха немебелирана стая, в която държаха обекта. Някои експериментални програми за промяна на поведението използваха твърде нестандартни фармацевтични препарати и методики за промиване на мозъка. От Джошуа се искаше да прецени душевното състояние и умствения капацитет на обекта, да провежда тестове, да прилага процедури, за които не бе и чувал преди. Той никога не се бе запитвал кои са тези хора. Опитваше се да убеди сам себе си, че всичко това е в интерес на страната му. Но понякога посред нощ при спомена за нещата, на които бе станал свидетел или в чието извършване бе участвал, се събуждаше, облян в пот.
На няколко пъти се бе опитал да се изкопчи, да сложи край на този ужас. Тогава веднага се появяваха снимките, подновяваха се заплахите.
Но този път положението беше различно. Много по-лошо от преди. Бяха го потърсили по различни канали. Мястото, където го бяха принудили да се яви — някъде в пущинаците на Монтана — беше тъмно и запуснато. Нещо в цялата обстановка не беше наред. Обектът не беше някакъв намръщен военнопленник, за когото би допуснал да бъде убеден, че представлява заплаха за националната сигурност. Беше крехко, ефирно момиче, а онези го принуждаваха да съсипе живота й. Той изпитваше див ужас от Джоунс. Както и от останалите, дори от Фиоранте — високата привлекателна Фиоранте с рижаво-кестенява коса, най-младия агент и единствената жена в екипа. Макар и красива, Джошуа не се съмняваше и за миг, че би убила човек, без да й мигне окото.
Без да отделя поглед от флакона на масата, той вече бе решил за себе си, че не е в състояние да извърши онова, което се искаше от него. Щеше да се опита да я измъкне оттам. След което щеше да се върне в Ню Йорк и да разкаже всичко на Емили. Пък после да става каквото ще — вече му беше все едно.
Той излезе от крайпътния ресторант, качи се на колата и потегли, съставяйки си мислено план за онова, което се готвеше да извърши. Спря в някакъв градец по пътя си, където от смесения магазин си купи всичко, което му беше необходимо, и го скри в багажника на колата. След което продължи по дългия криволичещ път към пущинаците.
Хотелът се очерта като заплашителен силует в полумрака, докато Джошуа паркира хондата недалеч от входната врата. Той слезе, взе нещата си, закопча догоре дългото си палто и припряно изкачи няколкото стъпала към стъклената врата. Набра кода за достъп, чу металното щракване на автоматичната брава, бутна вратата и влезе.
Познатата ненавистна миризма на вътрешността на сградата го удари в носа, докато крачеше по влажните мръсни коридори. Наоколо не се виждаше жива душа. Той погледна часовника си; избърса потта от челото си. Сърцето му биеше неспокойно в гърдите.
Той се отправи бързо към последния етаж, към стаята на Зоуи. Същият едър мъж в тъмен костюм бе застанал там както обикновено и го изгледа враждебно, докато приближаваше.
— Какво си се увил с това дебело палто, докторе? — попита той.
— Настинал съм — отвърна Джошуа, като подсмръкна за ефект.
— Потен си.
— Може да съм хванал грип. Ще ме пуснеш ли да вляза?
— По разписание не ти се полага да я виждаш — каза агентът.
— Току-що се сетих — заекна докторът, — че съм си забравил смартфона вътре.
— Тук и бездруго няма сигнал, докторе.
— Така е. Но все пак ми трябва. Записал съм си важни неща на него.
— Много разсеян си станал.
— Знам. Съжалявам.
— Една минута — каза агентът. — Не повече.
— Благодаря. — Джошуа се усмихна уморено и влезе. Вратата се затвори зад гърба му и той ясно чу щракването на автоматичната ключалка.
Зоуи спеше. Когато го усети, тя се надигна уплашено в леглото, а като го видя рошав, надвесен заплашително над нея с тъмното си безформено палто вместо с обичайната бяла престилка, очите й се разшириха от ужас.
— В момента не би трябвало да съм при теб — прошепна той. — Прави каквото ти кажа, и ще те изведа оттук.
Агентът пред вратата си мислеше за наближаващата почивка за кафе, когато отвътре се чу шум и суматоха. Той изви шия и се заслуша за миг, после отключи вратата и нахлу в стаята.