Момичето лежеше на една страна на голия под до леглото. Коленете й бяха свити до гръдния кош, цялото й тяло се тресеше. Агентът се вцепени.
Докторът бе коленичил до нея. Той вдигна разтревожен поглед.
— Болна е. Много е зле.
— Какво й е? — нервно попита агентът.
— Има пристъп — отвърна докторът. — Сънувала е нещо. Когато влязох, се стресна, събуди се и изведнъж изпадна в конвулсии. Ти чакай тук. Имам лекарства в колата.
Той скочи към вратата.
— Какво да я правя?
— Нищо. Не я докосвай. Просто стой при нея и я наблюдавай.
Агентът не помръдна от мястото си, но не изпусна Зоуи от очи. Цялото й тяло трепереше в мощни гърчове. Косата й беше мокра от пот. По устата й беше избила пяна. Изведнъж той си помисли какво щяха да направят шефовете му с него, ако допуснеше да се разболее по време на неговото дежурство. Слава богу, че докторът се бе появил!
Това беше последната мисъл, която мина през ума му.
Още с излизането си от стаята Джошуа разкопча палтото си и извади бейзболната бухалка, която бе затъкнал в панталона си така, че дръжката й опираше под мишницата му. После влезе отново в стаята, стиснал бухалката с две ръце. Навремето в колежа минаваше за доста добър играч; сега, при мисълта да удари човек по главата, му се гадеше, но нямаше избор. Той замахна и усети как дървото в ръцете му потрепери от силата на удара. Агентът се захлупи по лице на пода.
Зоуи скочи и започна да плюе пяна и неразтворени късчета алка-зелцер. Като видя проснатото тяло на агента, тя се вцепени от ужас.
— Побързай! — прошепна й Джошуа. Пусна бухалката на пода, свали палтото си и го наметна върху крехките й рамене. После я стисна за ръката и я повлече навън, като не забрави да заключи вратата.
Зоуи хвърляше диви погледи насам-натам, докато той я водеше по коридора към пожарното стълбище, което не се ползваше от никого. Мускулите й бяха отслабнали от прекараните в плен дни и пълната липса на физически упражнения и докато тичаха надолу по стълбите, остана без дъх. Той не пускаше ръката й. Сърцето му биеше като чук в гърдите.
На долната площадка погледна през прозорчетата в противопожарните врати и видя, че коридорът е пуст. Дръпна я за ръката и двамата продължиха тичешком напред. Зоуи се препъваше от немощ и той с мъка успяваше да я задържи на крака.
— По-бавно! — изхриптя тя.
— Не мога! — отвърна той. — Трябва да се измъкнем бързо. Още малко остана.
Отстрани се отвори врата и изведнъж Джошуа се озова лице в лице с агент Фиоранте. И двамата не помръдваха, вперили погледи един в друг.
Ала жената не направи нищо. Просто стоеше и ги гледаше втренчено.
Нещо му казваше да не спира. Той хукна нататък, като влачеше Зоуи след себе си.
— Тя ни видя! — извика Зоуи, изпаднала в паника.
Той не отговори. Фоайето на хотела беше право напред. Той тичаше с всички сили към него.
До фоайето оставаха десет метра. Пет.
Ръката му сграбчи металната дръжка на входната врата.
И в този миг стоманен глас проехтя в празната сграда:
— Къде си въобразяваш, че си тръгнал, докторе?
Джошуа се извърна назад. Джоунс бе застанал в коридора на няколко метра от тях. До него беше Фиоранте. Още двама агенти се приближаваха тичешком към тях, с извадени пистолети.
Джошуа извади от джоба си ключа на колата и го пъхна в ръката на Зоуи.
— Синя хонда — каза задъхано той. — Хайде, тръгвай! Бягай далеч оттук. Веднага!
Той знаеше, че онези няма да я застрелят. А за него вече бездруго нямаше спасение.
Джоунс пристъпи напред, хванал небрежно пистолета в отпуснатата си ръка.
Зоуи се поколеба.
— Тръгвай! — изкрещя Джошуа.
— Няма къде да идеш, Зоуи — каза спокойно Джоунс, докато се приближаваше. Лицето му се разтегна в усмивка. — Навън е пустош. При нас си в безопасност.
Зоуи бе застанала в рамката на вратата, сякаш краката й отказваха да я слушат. Тя погледна безпомощно Джошуа, после агентите. Жената избягваше погледа й.
После Джоунс направи още три крачки и Зоуи изпищя, когато силните му ръце я обхванаха през кръста, дръпнаха я навътре, към фоайето, където я чакаха другите двама мъже. Тя се бореше и риташе, но силите бързо я напускаха. Двамата я държаха в яките си ръце, докато Джоунс се извърна обратно към Джошуа.