— Моля ви, не го наранявайте — извика умолително тя. — Моля ви!
Докато двамата агенти я влачеха обратно по коридора, тя чу изстрела и отметна глава през рамо точно в момента, когато кръвта опръска стъклената врата, а тялото на доктора се свлече безжизнено в краката на Джоунс.
Зоуи запищя от ужас; писъците й не стихнаха чак до вратата на стаята й.
34
Щатът Джорджия
Минаваше един и половина на обяд, когато Бен напусна дома на Клийвър и се смеси с тълпите отвън. На полигона все още се провеждаха някои по-незначителни състезания, но след приключването на основното събитие публиката бе оредяла. Видя мис Вейл при тентата, заобиколена от репортери.
Тя не го забеляза, докато крачеше предпазливо към паркинга. Беше му неловко, че се измъква тихомълком, без обяснения, дори без да се сбогува, но имаше нужда да остане насаме с мислите си.
Качи се в крайслера и подкара безцелно на югозапад. Пресече река Алтамаха и продължи през селскостопански земи, покрай полусрутени ферми и ръждясали плевници от гофрирана ламарина, покрай незаградени ниви с богата почва, която се червенееше сочно под палещото слънце. На няколко пъти подмина скупчени паркирани фургони, откъдето опърпани бели бедняци със злобни лица го изпратиха с неприлични жестове. След около час загуби окончателно посоката — шофираше слепешката, вцепенен и сразен от неочаквания обрат.
Бен и преди бе правил грешки, но този път се бе оказал на изцяло погрешен път. Допреди броени часове той бе убеден, че се движи по вярната следа, че Клейтън Клийвър е този, когото търси. А сега знаеше единствено, че човекът е мошеник, измамник и безогледен опортюнист. Но това не го правеше похитител и убиец.
Докато се опитваше да подреди и осмисли малкото верни предположения в главата си, той се натъкваше на много повече въпроси, отколкото отговори. Дали Зоуи беше жива? Може би още се намираше на Корфу? Дали не бе пътувал напразно до Щатите? Той бе приел думите на Каплан за чиста монета. Може би и това щеше да се окаже грешка.
Сети се за остракона — парчето от керамичен съд, което Зоуи бе използвала, за да изнудва Клийвър. Тя бе споделила със Скив Макклъски, че пророчеството ще я направи богата. Но какво всъщност бе открила? Ако наистина бе в състояние да докаже твърденията си, това щеше да има епохални последици за християнската теология. В едно Клийвър беше прав: ревизионистите чакаха от години такова доказателство, което да използват като оръжие в яростната си кампания за делегитимиране на „Откровението“ като автентичен библейски текст. Ала тук последиците бяха далеч по-мащабни от провалената кариера на някакъв си проповедник, малко неизвестен извън дълбокия американски Юг. Това можеше да се окаже най-голямото събитие от много години насам — равно по значение с откриването на Свитъците от Мъртво море или на Торинската плащаница. Може би дори още по-голямо, ако доведеше до ревизия на самата Библия.
Колкото повече разсъждаваше, толкова по-често Бен се изправяше пред едни и същи въпроси. Кой друг можеше да се е почувствал застрашен от откритието на Зоуи, и то до такава степен, че да не се спира пред нищо, за да го потули? И дали изобщо целта беше неговото потулване? Да не би тези древни керамични плочки да имаха друга стойност — чисто парична, заради която някой не би се поколебал да извърши убийство?
Разбира се, това бяха само предположения. Бен се носеше без посока в океан от възможни хипотези. А трябваше да действа, и то бързо. Само че не знаеше как да постъпи, накъде да поеме. Обратно към Гърция, с надеждата да тръгне по старата следа, без да го спипат отново хората на Стефанидис? Или да се върне в Оксфорд, да се признае за победен, като се изправи лице в лице със семейство Бредбъри, за да им съобщи, че заради него са загубили дъщеря си? Това вече би било катастрофа.
Пронизителен вой на полицейска сирена го върна рязко към действителността. В огледалото за обратно виждане забеляза патрулна кола, която го следваше отблизо; сините и червените светлини хвърляха прашни отблясъци върху задното му стъкло. Сирената изпищя отново, Бен изруга, даде мигач и отби на банкета. Дребни камъчета изхрущяха под гумите и колата спря. Патрулката го последва и закова зад него сред облак прах. В огледалото Бен видя как двете врати се отвориха едновременно; двамата полицаи се приближиха и застанаха от двете страни на крайслера.
Не беше рутинна проверка, нито го спираха за превишена скорост. Полицаите бяха въоръжени и готови за стрелба. Този отляво бе извадил револвера от кобура си, а другият отдясно стискаше в ръце пушка помпа с къса цев. Положението беше сериозно. Полицаите действаха по сигнал и очевидно получените сведения за него ги изнервяха до крайност.