— Макклъски?
— Да не би да има и друг, който би могъл да знае къде Бредбъри е скрила доказателствата, с които да ни види сметката?
— Още го търсим.
Слейтър го прониза с поглед.
— Търсете, търсете. Толкова ли е трудно? А какво ще ми кажеш за Каплан и Хъдсън? Хайде де, изненадай ме! Кажи ми, че са се появили отнякъде!
— Още не са. Имам чувството, че няма и да се появят.
Слейтър направи презрителен жест с ръка.
— Значи нямаш с какво да ме зарадваш. — Той извади шоколадов десерт от джоба на палтото и разкъса обвивката. — Искаш ли малко?
Сътрудникът поклати глава и притеснено се покашля.
— Има известно развитие по случая. — Той посегна към куфарчето, подпряно на пода между краката му. Щракна закопчалката, бръкна вътре и подаде на Слейтър тънка картонена папка.
Дъвчейки, Слейтър я разтвори. Първото, което привлече погледа му, бе увеличена паспортна снимка на рус мъж на възраст между трийсет и четирийсет години.
— Кой е този?
— Казва се Хоуп. Бенедикт Хоуп. Англичанин. Преди няколко дни нашите агенти докладваха, че бил на Корфу, онзи гръцки остров. Срещнал се с Палмър. Както знаеш, Палмър беше там…
— Нямам нужда от уроци по история — сопна се Слейтър. — Палмър търсеше Бредбъри и беше разговарял с някакъв гръцки мухльо. Знам това. Но смятах, че въпросът е решен.
— И ние така си мислехме. Премахването на Карапиперис и бомбеният атентат бяха инсценирани да изглеждат като война за територии между престъпни групировки. Хоуп успя да се изплъзне. Вече го знаехме от Каплан и Хъдсън, но едва сега разбрахме кой е той всъщност.
Слейтър отмахна снимката настрана и набързо прелисти печатните страници отдолу. Военните досиета на Палмър и Хоуп. Най-напред се зачете в досието на Палмър; докато очите му бягаха по текста, веждите му леко се повдигнаха. Досието на Хоуп беше много по-подробно и му отне повече време. Когато привърши с четенето, в мозъка му звъняха предупредителни сигнали. Той вдигна глава.
— Ти чел ли си това?
Сътрудникът кимна.
— Забележително. Най-младият член на Специалните десантни части, повишен в чин майор. Само по задника си няма медали. Този човек или е някакъв митичен герой, или е закоравял садистичен убиец. С други думи, точно какъвто бих искал да работи за мен.
— Опитахме се да изровим повече факти от периода след уволнението му от войската — каза сътрудникът. — Няма много нещо. Сега работи като „консултант по кризисни ситуации“, пътува непрекъснато, трудно е да бъде открит. Особено внимателно прикрива следите си. Не разполагаме дори с домашен адрес.
— „Консултант по кризисни ситуации“ — повтори Слейтър сякаш на себе си. — Доста неясна формулировка. Всеки може да я тълкува както си ще.
— Смятаме, че той е ликвидирал Каплан и Хъдсън.
— Нищо чудно. — Слейтър затвори папката. — Какво, по дяволите, става тук? Как е възможно някаква си археоложка да повлече двама от специалните части след себе си? Как е възможно човек като Хоуп да се замеси в тази история?
— Не знаем. Според нас той е работил за Бредбъри.
Слейтър вдигна рязко глава.
— В такъв случай той би могъл да знае всичко. Двамата с Бредбъри може да са работили съвместно по този проект. Като съдружници, по дяволите!
— Възможно е.
Слейтър го прониза с изпепеляващ поглед.
— Значи ти ми казваш, че тази и без това шибана ситуация всъщност е далеч по-шибана, така ли? Че си имаме работа с бивш офицер от Специалните десантни части на Нейно Величество, който избива един по един агентите ни и може би знае всичко, което знаят Бредбъри и Макклъски? С други думи, ако досега е трябвало да се притесняваме от някакво си мижаво адвокатче по граждански дела и една плашлива хлапачка, изведнъж сме се изправили пред перфектна машина за убиване, за каквато армията на САЩ дори не може да мечтае?
— Съзнавам това — отвърна глухо сътрудникът.
— А имаш ли някаква представа къде може да се намира тоя негодник?
— Тъкмо щях да докладвам. Той е тук.
— Какво искаш да кажеш, тук?!
— Преди два дни е минал през паспортния контрол на летището в Атланта.
Слейтър наведе глава в безсилен гняв.
— И ти искаш да ми кажеш, че ЦРУ не е в състояние да го залови?
— Нашите хора пристигнали със закъснение на летището. Той успял да им се изплъзне.