Зад гърба му изтрещя изстрел. Бен се наведе инстинктивно; в същия миг лявото странично огледало заедно с колонката на предното стъкло бяха отнесени от гъстия сноп сачми и в купето се посипаха парчета стъкло и пластмаса. Погледна назад. Един от агентите се бе подал през прозореца на джипа и се прицелваше в него с къса пушка помпа. Отекна нов изстрел, който превърна в стъклен пясък задното стъкло на крайслера и отхапа голямо парче от облегалката на предната седалка вдясно от него.
Докато караше на зигзаг по цялата ширина на шосето, Бен вдигна револвера и се извърна назад. Последен патрон. Той стреля, без да се цели. Мощното оръжие ритна с такава сила, че за малко не прекърши китката му. Огромният куршум отнесе останките от задното стъкло и се заби в предницата на джипа. Бен видя в огледалото как тежката машина се хлъзна, занесе рязко настрани и се претърколи върху покрив. Мъжът с помпата изхвръкна от прозореца, докато колата продължаваше да се търкаля, оставяйки след себе си диря от едри отломки. Вторият джип като по чудо я заобиколи и продължи да следва крайслера.
Бен шофираше така, както никога през целия си живот. Зад гърба му изтрещяха още изстрели. Напред тесният път правеше остър завой през гъсталак от дървета и храсти. Той даде газ и крайслерът влезе стремително в завоя.
Някакъв старец пресичаше пътя току пред него, повел муле за тънко въже.
Инстинктивно Бен завъртя волана, тежката кола излетя от шосето и се понесе през храстите. Клоните го шибаха през избитите прозорци. Бен за малко не изхвръкна от седалката, когато внезапно предните колела пропаднаха в нищото и колата се понесе надолу по стръмен склон.
За момент му се стори, че вижда пролука между стволовете на дърветата, и като че ли и този път щеше да се измъкне.
Когато забеляза дебелия дънер на повалено дърво точно пред себе си, бе твърде късно да предприеме каквото и да било.
Крайслерът се движеше с остатъчна скорост около 80 километра в час, когато се заби в дънера. Тялото на Бен полетя като изстреляно от катапулт и се спря във въздушната възглавница. Задницата на колата се повдигна нагоре, двигателят ревеше, колелата се въртяха бясно във въздуха. Тежкият автомобил застина за миг върху предницата, после падна напред и се захлупи на покрив.
От удара Бен за миг загуби съзнание. Когато се съвзе, ушите му пищяха, в устата си усети вкус на кръв. Беше надолу с главата, заклещен между волана и седалката, докато смачканият покрив на колата притискаше болезнено рамото му.
Чу се шум от бягащи крака и пукот на съчки, после вик: „Ето го, там долу!“. Бен се оттласна с крака от арматурното табло на колата, извъртя се и като по чудо изпълзя навън през деформираната рамка на прозореца. После се пресегна и грабна брезентовата си чанта и празния револвер. Дори незаредено оръжие беше за предпочитане пред голи ръце.
Озова се в непрогледен гъсталак, отвсякъде заобиколен от преплетени клони; шипове, остри като бодлива тел, се забиваха в лицето и деряха ръцете му, докато се опитваше да се измъкне. Накрая успя да се откопчи, изправи се, останал без дъх, и се огледа. Сърцето му биеше като чук в гърдите, докато напрягаше мозъка си, зашеметен от удара. Във всички посоки се виждаха само дънери и храсти, но иззад плътната зелена завеса се чуваха човешки гласове. Той метна чантата през рамо и хукна в обратната посока, като се провираше през тесните пролуки между стволовете на дърветата.
Отметна един нисък клон и насреща му се появи агент с насочен пистолет. Без да се спира, Бен приклекна на един крак и се плъзна по рохкавата пръст, изпънал другия си крак право напред. Токът на обувката му улучи агента в коляното и го събори по гръб. Деветмилиметровият пистолет в ръцете му гръмна във въздуха. В следващия миг Бен се хвърли върху него и го удари по главата с дръжката на празния револвер. Тялото на агента се отпусна безжизнено, но ръцете му още стискаха оръжието. Бен захвърли ловния револвер в храстите и изтръгна пистолета от ръцете на мъжа. Провери пълнителя — беше зареден. Допирът на грозната ръбеста стомана в дланта му беше странно успокояващ.
Ала изстрелът бе привлякъл останалите. Бен отново чу гласове, пукот на съчки и шумолене, както и множество стъпки, които се приближаваха към него.
Той побягна. Сухата червена пръст под краката му се превърна в кал и ето че нагази в някакъв ручей. Прекоси го, скачайки от камък на камък, и се покатери по отсрещния бряг, като загребваше с пръсти рохкавата земя.