Гората се сгъстяваше. Той прескачаше дънери на повалени дървета, провираше се през бодливи шубраци. После изведнъж клоните се разтвориха и той се изправи пред стръмен тревист склон. Хукна нагоре, колкото можеше по-далеч от гласовете зад себе си. Като че ли все още имаше шанс да се измъкне.
Тътнещ грохот на хеликоптерен ротор заглуши думкането на сърцето му. Машината изскочи иззад билото на хълма, направи остър завой и се понесе към него, на не повече от 6–7 метра от земята. Спусна се отгоре му като хищна птица, с наведен клюн и навирена опашка; вихърът от перките развяваше косата и дрехите му и свеждаше тревата в широк периметър наоколо. Двама снайперисти се бяха надвесили през отворените странични врати, дулата на автоматичните им карабини бяха насочени към него. Картечен откос изплющя в краката му, вдигайки чимове трева и камъчета във въздуха. Той се обърна и побягна в обратната посока, хвърли се зад един повален дънер и изстреля три бързи поредици от по два патрона по ниско прелитащия хеликоптер; куршумите се забиха в почти права линия от долната страна на черния корпус. Въздушната струя от ротора го обви в облак от прах и дребни съчки; очите му се насълзиха. Хеликоптерът зави рязко, за да избегне короните на дърветата, и отново се насочи към него.
С 9-милиметров пистолет не може да се направи кой знае какво срещу авиация и бойни карабини. Но с друго Бен не разполагаше. Той се прицели в приближаващия се хеликоптер и изстреля още една бърза серия от пет патрона. Нищо не се случи. Машината се носеше неумолимо към него. Двамата снайперисти го бяха взели на прицел. Той видя червената точка на лазерния мерник върху бедрото си и отскочи встрани. Тъкмо навреме. Още преди да чуе изстрелите, фонтан от трески избликна от дънера на близкото дърво. Бен се изправи и се затича към прикритието на храстите, докато земята зад него вреше от картечни откоси. На два пъти той се препъна и за малко не падна по лице. Тръни се забиваха в дланите му, докато отмахваше с ръце бодливите клонки пред себе си, и изведнъж се озова на тревиста полянка.
Само че не беше сам. Двама агенти му бяха преградили пътя. Бяха застанали на 4–5 метра от него, единият въоръжен с пистолет, другият с гладкоцевна големокалибрена пушка, и му крещяха:
— Стой! Не мърдай! Горе ръцете!
Последва кратка игра на нерви. С вдигнат пистолет, Бен местеше дулото ту към единия, ту към другия, докато мозъкът му работеше трескаво. Първо застреляй онзи с пушката! Другият с пистолета може би щеше да има време за един изстрел, но единичен куршум имаше далеч по-големи шансове да пропусне целта, отколкото цял сноп едрокалибрени сачми, разпръснати ветрилообразно от специално пригоденото дуло.
Ала миг по-късно Бен видя как шансовете му за успех рязко намаляват, когато от храстите наизлизаха още агенти. Най-напред жената, вдясно от него, после Джоунс — отпред и леко вляво; след тях се появи и още някакъв. Петима срещу един. Обкръжен от насочени дула, Бен нямаше накъде да бяга.
Той хвърли оръжието и вдигна ръце.
Жената го гледаше намръщено иззад мерника на пистолета си. Погледът й сякаш го обвиняваше, че бягайки, той само е утежнил участта си. Това явно имаше значение за нея. Бен не знаеше защо, но нещо в държането на тази жена подсказваше, че няма никакво желание да се замесва в тази история и че ако зависеше от нея, нямаше да се стигне до тук.
Очите на Джоунс го гледаха с дива ярост от покритото със засъхнала кръв лице. Той излая някаква команда; двама агенти мигом сграбчиха Бен за ръцете и го проснаха на земята, върху гнилите листа. Той усети найлоновия кабел, който се впи в китките му. Усети коляното върху гръбнака си и студения допир на стоманеното дуло в тила. После усети и болезненото убождане на иглата в мускула на ръката си.
— Сега малко ще подремнеш, фукльо — чу до ухото си дрезгавия глас на Джоунс, който излизаше завалено през разбитите му устни.
След това той сякаш потъна в някаква тъмна бездна, гласовете наоколо ставаха все по-неразбираеми, докато постепенно затихнаха.
37
След цяла вечност, прекарана в някаква мъглява вселена от мъчителни, накъсани сънища и кошмари, Бен се събуди от човешки гласове. Надигна се в седнало положение и първото, което видя, бе, че са го оставили проснат върху гол дюшек в ъгъла на някакво душно, усойно помещение. Миг по-късно забеляза, че е прикован към стената. Той погледна изумено стоманените белезници, които се впиваха в месото му. Проследи дългата здрава верига, която тръгваше от лявата китка, изкачваше се нагоре по изровената стена, увиваше се около дебела метална тръба и се спускаше надолу към дясната китка. Подръпна я. Тръбата не помръдна.