Часовникът му показваше 8:36 ч. вечерта. От залавянето му бяха минали пет часа и половина. Къде ли, по дяволите, се намираше?
Докато съзнанието му бавно се проясняваше, той започна да се ориентира в пространството. Стаичката приличаше на хладилен склад за месо. Нямаше прозорци, а единствената врата беше направена от занитени алуминиеви листове. Ала помещението явно от дълго време не се ползваше по предназначение. На пода имаше дебел слой прах, по стените висяха паяжини. Миришеше на запуснато, на влага, мухъл и мишки.
Гласовете отвън ставаха все по-силни. Чуха се и стъпки. По светлата ивица под заключената врата пробяга сянка. Изчатка катинар, вратата се отвори с метален тътен, в стаята влязоха двама едри мъжаги. Единият беше слаб и жилав, с костеливи пръсти, закривени като нокти на хищна птица; посивялата му коса беше късо подстригана. Другият приличаше на неуспял щангист, който отделяше еднакво време да се тъпче с чийзбургери и да прави коремни преси. Тежеше някъде към сто и четирийсет килограма — мускули, примесени със сланина, и всичко увенчано с бръсната кръгла главичка с черна козя брада.
И двамата бяха облечени с тъмни костюми, бели ризи и строги вратовръзки. Явно бяха инструктирани да не рискуват — по-слабият зае позиция на няколко метра и насочи пистолет в главата на Бен, докато набитият се приближи предпазливо, наведе се и отключи гривната от лявата му китка.
— Страхотен румсървис! — обади се Бен.
Набитият едва забележимо се усмихна. После грубо свали гривната от ръката му и с едно дръпване я измъкна заедно с веригата иззад металната тръба.
Бен ги огледа един по един. Движенията им бяха бързи, точни, професионални. Сега, когато ръцете му бяха свободни, той за миг си помисли да се пробва срещу тях. Дебелият — който се бе навел толкова близо над него, че той усети гранивия му дъх — нямаше да представлява никакъв проблем. Ала нещо в начина, по който жилавият прошарен мъж го държеше на мушка с пистолета, стиснал с побелели пръсти черната стомана, му подсказваше, че всяко погрешно движение можеше да му бъде и последно.
Едрият го хвана за свободната лява китка и отново му нахлузи гривната, като я стегна болезнено. После се пресегна, сграбчи в месест юмрук предницата на ризата му и без видимо усилие го вдигна на крака.
— Тръгвай — каза с гъгнив глас той.
Бен срещна погледа му. Очите на дебелака бяха празни, без израз.
— Тръгвай! — повтори той, като го блъсна в гърба с едрата си лапа.
През цялото време дулото на пистолета не го изпускаше. Бен излезе от стаята и се огледа; намираше се в нещо като ресторантска кухня, заобиколен от индустриални машини за преработка на храна.
Подобно на склада за месо, и кухнята имаше вид, сякаш от години не е била ползвана. По ъглите бяха натрупани издути черни найлонови чували за смет, раздрани от плъхове; навсякъде по пода бяха разхвърляни отпадъци. Плотовете бяха задръстени с боклуци и мръсотия, мивките не бяха виждали вода от години. По рафтовете висяха кухненски съдове, потънали в прах и паяжини. В мухлясал дръвник беше забит касапски нож.
Бяха го отвели в някакъв ресторант, или по-скоро хотел. Каквото и да беше, заведението очевидно отдавна не се ползваше; във въздуха се долавяше особен хлад, който едва ли се дължеше само на влага и запуснатост. Къде ли се намираше?
Двамата мъже го преведоха с побутване и блъскане през кухнята и през една двойна врата се озоваха в мрачен коридор. В тъмнината различи стоманените врати на стар товарен асансьор. Набитият натисна бутона и вратите се разтвориха. Бен почувства дулото на пистолета в гърба си и пристъпи напред.
В асансьора усети същата противна миризма на развалено, влага и мръсотия, както и в кухнята. Бен направи три крачки до отсрещния ъгъл на кабината, обърна се и се подпря с гръб на стената. Пистолетът в ръката на жилавия мъж беше насочен право в лицето му. Последен влезе дебелият; подът на кабината потрепери под краката му. Той натисна един бутон. Асансьорът изпъшка, затресе се и с мъка тръгна нагоре. Никой не продумваше. На партера вратата се отвори и Бен бе изблъскан в друг коридор. По стените имаше избили петна от черна плесен, миризмата на изпражнения от мишки и плъхове беше още по-силна.
— Върви! — изръмжа дебелият, като го поведе напред.
Бен пристъпваше бавно, усещайки дулото на пистолета в гърба си, докато очите му оглеждаха обстановката. Двамата го заведоха до друг асансьор, с който се изкачиха на първия етаж и поеха по друг мрачен коридор. Подминаха няколко врати на хотелски стаи с месингови табелки, почернели от времето и натрупаната мръсотия. Набитият тип се спря пред вратата с №36 и почука. Отвътре отговори мъжки глас, Бен чу стъпки и вратата се отвори.