— И това е всичко?
— Това е всичко. — Бен погледна втренчено Слейтър. — И тогава някой му заложи бомба и го разкъса на парчета. Отначало мислех, че този някой може да е Клийвър. Но явно съм сбъркал. Сега имам различна теория. Смятам, че ти си убил Чарли, както и Никос Карапиперис преди него, както и всички онези невинни хора, защото ти е било нужно да знаеш къде Зоуи е скрила останалите острака, с които е изнудвала Клийвър. — Бен замълча за миг, после продължи: — А сега, след като отговорих на всичките ти въпроси, искам да отговориш на моите. За какво са ти тия острака? Да не би ЦРУ да е обладано от внезапен порив на набожност?
— Не е твоя работа — каза Слейтър.
— Ако сте искали да получите онова, което тя е държала на скришно място, може би е трябвало да я помолите учтиво, преди да я убиете.
Слейтър сви устни.
— Защо смяташ, че сме я убили?
— Ако Зоуи беше жива, нямаше да разпитваш мен сега.
— Зоуи е жива — отвърна Слейтър. — И не само това. Тя е тук, в тази сграда. Много скоро ще се срещнете.
Мозъкът на Бен заработи трескаво. Зоуи е жива. Все още имаше шанс да й помогне. В съзнанието му се заредиха различни възможности. Но Слейтър не биваше да отгатне мислите му.
— Държите я от две седмици, а още не можете да я накарате да проговори? А аз ви мислех за корави мъже.
Джоунс вдигна показалец.
— Ти ще ни кажеш всичко, негоднико!
— Съветвам те да си затваряш устата, Джоунс — каза Бен. — И преди да ти избия зъбите, не беше особено красива гледка, но сега просто дразни очите. — Той се обърна към Слейтър. — Мисля, че се досещам. Тя не знае нищо, така ли?
Слейтър го гледаше равнодушно и дъвчеше десертното блокче.
— На Корфу наела скутер, който също не е открит — продължи Бен. — Което ме кара да мисля, че е отивала на среща с Никос Карапиперис, когато твоите хора са се опитали да я заловят. Корифеи като нашия приятел Джоунс. Мисля, че са я подплашили, тя се е паникьосала и е катастрофирала, и това е причината да не можете да я накарате да проговори. Просто нищо не помни. Получила е амнезия от удара по главата и сега ви е страх, че няма да се възстанови. Мога да ти кажа, че си прецакан отвсякъде.
Слейтър скръсти ръце на гърдите си.
— Ти си много умен мъж, това е извън съмнение. Жалко, че не можахме да ти намерим подходяща работа в нашия екип.
— От твоите със сигурност съм по-умен — отвърна Бен. — Стадо маймуни биха се справили по-добре. Но така става обикновено, когато наемеш безмозъчен боклук като Джоунс да ти върши мръсната работа.
— Човек в твоето положение би трябвало да се опитва да ме направи щастлив — каза Слейтър. — С тези приказки не ме правиш щастлив.
— Та аз едва сега започвам — отвърна Бен. — Ти само си губиш времето с мен. Дори да знаех каквото те интересува, никога не бих ти го казал.
— И най-големите умници като теб понякога нагазват в лайната, а ти така си се накиснал, че няма измъкване. Ние можем да те погребем веднъж завинаги. Като започнем с това, че си застрелял двама полицаи.
— Джоунс го направи — каза Бен. — Той е героят.
— Имаме цяла група свидетели, които са те видели да убиваш хладнокръвно двамата полицаи — заяви Слейтър. — Остава и въпросът с двамата изчезнали агенти в Гърция. Предполагам, че имаш пръст и там.
Бен не отговори. Слейтър се ухили.
— Не си спомняш, така ли? Да не си се ударил и ти в главата? Я да видим дали това няма да освежи паметта ти.
Той направи знак на Джоунс, който насочи дистанционното към плоския монитор на масата. Екранът светна и Бен мигновено разпозна сцената. Двамата с Чарли седяха на терасата на кафенето в Корфу. Звукът беше намален.
Слейтър остави клипа да тече няколко секунди и Бен се видя как се върти нервно на стола си, докато Чарли му разказваше заплетената си история. Изведнъж се появи детето с топката, Бен скочи и изтича на шосето, за да го спаси от приближаващия с голяма скорост ван. Междувременно Чарли също се беше изправил. Всеки момент светът наоколо щеше да избухне.
— Е, добре, успя да ме убедиш — каза Бен. Той за нищо на света не искаше да си припомня този момент. Достатъчно пъти го бе преживявал през последните дни.
Джоунс разтегна сплесканите си устни в усмивка, която разкри дупките между зъбите му. Той вдигна дистанционното и натисна с палец бутона за пауза точно в мига, когато ударната вълна помете терасата на кафенето и връхлетя Чарли, разпръсвайки тялото му в червеникава мъгла. Образът застина. Джоунс го погледа няколко секунди; по лицето му се разля задоволство.