Бен не можеше да откъсне очи от екрана. Сега той виждаше експлозията от нов, съвсем различен ъгъл. Там, на самото място, се бе случил от другата страна на улицата, прикрит зад вана, с лице, близо до земята. Не бе видял почти нищо.
Докато сега всичко се виждаше като на длан. Бен проследи посоката на ударната вълна и по нея определи с абсолютна точност мястото на взривното устройство. Спомени нахлуха в съзнанието му. Момченцето с топката. Мъжът с лаптопа на съседната маса. Спомни си как се бе скарал на детето. И най-вече свирепото изражение на лицето му.
Каза си, че вече никога няма да забрави това лице. Особено след днешните събития.
Тогава, улисан в разговор с Чарли, той не бе забелязал как мъжът се бе измъкнал тихомълком от кафенето. Всъщност не беше ли това нормално поведение на човек в кафене: допива си питието, става и си отива. Всяка маса е отделна самостоятелна вселена. В което няма нищо необичайно. Но сега на Бен внезапно му се прииска да бе наблюдавал по-внимателно и околните маси. В стопкадъра на екрана, докато цялата тераса на кафенето бе обхваната от огнено кълбо, калъфът на лаптопа се виждаше като тъмно петно под опразнената маса на мъжа.
— Значи съм бил прав — каза Бен. — Ти си заложил бомбата.
Слейтър махна презрително с ръка.
— Аз съм бизнесмен. Не залагам бомби. Просто плащам на други да ги заложат вместо мен.
— Този запис беше последното нещо, което моите агенти ми изпратиха, преди да изчезнат от радара — каза Джоунс. — Какво си им направил?
— И двамата са мъртви, на един плаж са — отвърна Бен. — Ако си достатъчно бърз, може и да ги намериш, преди раците да са ги довършили.
Слейтър се усмихна.
— Виждам, че си решил да бъдеш откровен с нас.
— Мога да ти кажа и още нещо — продължи Бен. — В скоро време смятам да убия и вас двамата.
— А, така ли?
— Да. Точно така. Теб и Джоунс. Ще ви изкопая и гробовете, за да ви чакат.
В стаята настъпи тишина. Слейтър пребледня, но се опита да го прикрие с нервен смях.
— Надявах се, че ще си по-разумен. С такова държане по никакъв начин не облекчаваш положението си.
— Вие ми дадохте възможност да видя лицата ви — продължи Бен. — Очевидно нямате намерение да ме оставите да се измъкна жив оттук. Така че, дори да знаех къде са онези острака, в никакъв случай не бих ви направил това удоволствие.
Слейтър пусна обвивката от шоколадовия десерт в кошчето за боклук.
— Хубаво. Само че има лесни и безболезнени начини да се умре, а има и бавни, доста ужасни, с много страдания.
— Мое право е да реша кой от двата подхода да приложа спрямо вас.
Слейтър въздъхна.
— Господи, какъв си инат! Хубаво, позволи ми тогава да ти покажа още нещо.
Той отново направи знак на Джоунс, който натисна друг бутон на дистанционното и откъм DVD плейъра се чу бръмченето и потракването на механизма за смяна на диска. Няколко секунди екранът остана празен, след което се появи нов образ. Близък план на някакъв измършавял, съсипан тип с мръсна униформа, който се намираше в нещо като тъмна килия или по-скоро клетка и се държеше с ръце за решетките. В лицето му беше насочена силна лампа, ясно се виждаха пресните кървящи рани на челюстта и брадичката, насиненото и подуто дясно око.
— Това тук е от класифицираните архиви на ЦРУ — каза Слейтър. — Не ти е работа да знаеш за какво точно става дума. Позната история. Да кажем, че този тип разполага с определена информация, която определени хора искат да изтръгнат от него. Той обаче е кораво копеле, също като теб. Устоя на всякакви мъчения. Когато камерата се дръпне назад, ще видиш кръвта по стъпалата му от изтръгнатите нокти. Ето сега. Гледай!
Докато Бен следеше екрана, Слейтър стана и закрачи из стаята.
— Виж, аз съм бюрократ — каза той. — Признавам си. Обичам хората да ми казват истината, но не понасям кръв и насилие. Поне не отблизо.
— Друго си е просто да се обадиш по телефона, нали?
Слейтър се направи, че не е чул.
— Мога още сега да разпоредя на моите хора да те смелят на кайма — каза той. — Мога да ги накарам да ти отрежат пръстите на ръцете, ушите, гениталиите, да те изпържат с електроди, да те удавят вън вана, да те обесят за палците на краката… всичко, което можеш да си представиш. С твоята професионална подготовка съм сигурен, че имаш достатъчно познания по въпроса. Но това е по-скоро по специалността на Джоунс. Аз лично бих предпочел да получа онова, което искам, без да си цапам излишно ръцете. Обичам реда и чистотата. А ако се наложи на някого да му се поразбърка главата… — Слейтър се усмихна. — Виж сега какво ще му се случи на тоя тип.