— Да върви по дяволите този страхливец! Ако толкова иска да се пише началник, да не беше побягнал, щом стана напечено!
Те прекрачиха труповете и се затичаха по коридора. Джоунс стигна пръв до асансьора и заблъска с юмрук по бутона за първия етаж. И тримата мълчаха, свели поглед надолу, с мрачни лица, докато асансьорът с глухо боботене ги отнасяше нагоре. Изведнъж вратите се отместиха встрани и Джоунс се втурна към кабинета си.
Вратата беше открехната на два-три пръста.
Той се насили да си спомни. Не, в никакъв случай не я бе оставил отворена. Беше я заключил.
Извади пистолета. Стомахът му се сви, сякаш ледена длан го стисна за корема. Оръжието в ръката му затрепери. Овладей се! Той вдигна пистолета пред себе си и леко бутна вратата със свободната ръка. Вратата изскърца. Той я натисна малко по-силно и тя се отвори. Влезе вътре. Сърцето му биеше като чук.
Кабинетът беше празен.
Празно беше и бюрото му. Брезентовата чанта бе изчезнала.
— Хоуп — прошепна той. — Хоуп е бил тук.
Симънс беше застанал зад него с разширени от ужас очи.
— Взел го е — извика Джоунс. — Негодникът е взел флакона!
41
В този момент пред кабинета се чу вик. Симънс и Джоунс се спогледаха, после Джоунс сграбчи бравата и двамата изхвръкнаха в коридора. Свечеряваше се, мракът в сградата бързо се сгъстяваше. Джоунс завъртя електрическия ключ. Нищо не се случи. Той изруга на глас, докато се взираше в тъмнината.
— Бендър? — подвикна тихичко.
Отговор не последва.
Симънс застана до него; само бялото на очите му проблясваше в тъмнината.
— Къде, по дя…
Той не можа да довърши изречението си. Джоунс почувства топлата струя кръв, опръскала лицето му, преди още слухът му да регистрира приглушеното покашляне на пистолета. Симънс залитна към него и се вкопчи в ръката му, от гърлото му излезе мъчително гъргорене, тялото му бавно се свлече на пода. Краката му подритнаха няколко пъти, гъргоренето премина в предсмъртни хрипове, после тялото притихна.
— Ще те убия! — изкрещя Джоунс, вдигна пистолета с протегнати напред ръце и откри огън напосоки, докато свърши патроните. Изхвърли изразходвания пълнител, постави нов и слепешката изстреля още петнайсет патрона със скоростта, с която пръстът му дърпаше спусъка.
След което застана неподвижно, задъхан от усилието, с горещия празен пистолет в ръка. В коридора цареше пълен мрак, ако не се смяташе бледата светлина, която едва се процеждаше между паяжините на далечния прозорец. Джоунс се обърна и опипом закрачи в обратната посока. Намери ключа на осветлението и отчаяно го завъртя. Пак нищо.
И в този момент усети върху шията си хладния допир на ножа. Застина, ръката му продължаваше да стиска електрическия ключ.
— Знаех, че ще се върнеш тук — чу се глас зад него. — Затова отвъртях крушките в коридора.
Джоунс искаше да преглътне, но усещаше натиска на острието върху трахеята си.
— Хоуп? — прошепна той.
— Един съвет — каза Бен. — Ако занапред ще заключваш някого в кухнята, гледай наоколо да няма остри ножове. Някой може да се пореже.
— Какво ще правиш сега? — попита с треперещ глас Джоунс.
— Ще ти отрежа главата…
Джоунс се олюля; краката не го държаха.
— … освен ако не ме отведеш при Зоуи — добави Бен.
— Пред стаята й има охрана — каза Джоунс. Гласът едва излизаше от гърлото му.
— Може би ще убедиш хората си да се дръпнат — каза Бен. — После ще я отведа оттук, а пък ти ще дойдеш с мен, за да ми обясниш какво става.
— Аз само изпълнявам заповеди! Слейтър е човекът, който ти трябва.
— И на него ще му дойде редът — отвърна Бен. — Все пак си мисля, че и ти знаеш доста. Дали пък да не пробвам серума на истината върху теб, а?
— Ти си мъртъв, Хоуп!
— Не и преди теб. А сега мърдай! — Бен го бутна в гърба и го поведе пред себе си по коридора.
В асансьора Джоунс натисна бутона за втория етаж. Бен прибра кухненския нож в чантата си, докато едната берета беше неотлъчно насочена в главата на агента.
Вратите се отвориха настрани с тихо бръмчене. Бен сграбчи Джоунс за китката и изви ръката му зад гърба, след което го изблъска през процепа, без да го изпуска от мушката си. Излязоха в белосания коридор. Във въздуха миришеше на прясна боя. Целият горен етаж на сградата беше ремонтиран, но някак бързешката.