— От шест до десет левги на ден — каза той. — Признавам, че е бавно, но е по-добре да се движим бавно, отколкото да привличаме вниманието на околните.
Тя поклати глава с отвращение.
— Накъде ще се насочим отначало, господин Улф? — попита Силк.
— Към Дарайн — обяви Улф. — Ако онзи, когото преследваме, е тръгнал на север, трябва да е минал през Дарайн на път за Боктор и по-нататък.
— А какво точно ще прекарваме към Дарайн? — попита леля Поул.
— Репи, уважаема госпожо — отвърна Силк. — Вчера сутринта моят огромен приятел и аз купихме три каруци репи от село Уинолд.
— Репи? — повтори леля Поул с тон, който говореше по-красноречиво от всякакви думи.
— Да, уважаема госпожо, репи — сериозно отговори Силк.
— Значи сме готови тогава? — попита Улф.
— Да — лаконично обяви гигантът Барак и се изправи. Ризницата му зазвънтя.
— Би трябвало да се поогледаме — внимателно подхвърли Улф, като задържа очите си върху Барак — Твоята ризница не е дреха, каквато би облякъл един честен каруцар. Смятам, че трябва да я свалиш и да облечеш нещо вълнено и топло.
Лицето на Барак придоби оскърбен израз.
— Мога да навлека една туника върху нея — предложи колебливо той.
— Ти направо звъниш — изтъкна Силк. — При това желязото има особен мирис. Щом духне топъл вятър, почваш да миришеш като ръждясала тенекеджийница, Барак.
— Чувствам се гол без ризница — оплака се Барак.
— Трябва да правим жертви — отбеляза Силк.
Мърморейки, Барак отиде при една от каруците, измъкна вързоп с дрехи и се зае да сваля желязната си ризница. Ленената му ризи отдолу беше цялата на огромни ръждиви петна.
— Аз бих сменил и ризата — подсказа му Силк. — Тя мирише също като ризницата.
Барак го изгледа кръвнишки и попита:
— Друго нещо? Надявам се, че поне от благоприличие няма да ме съблечеш съвсем гол.
Силк се разсмя.
Барак съблече ризата си. Огромното му тяло беше покрито с гъсти червени косми.
— Изглеждаш като рогозка — отбеляза Силк.
— Такъв съм си — отвърна му Барак. — В Черек зимите са студени, а космите ми помагат да се стопля. — Той навлече чиста туника.
— В Черек е точно толкова студено, колкото в Драсния — заяви Силк. — Сигурен ли си, че баба ти не си е поиграла с някой мечок през някоя дълга зима?
— Някой ден твоята калпава уста ще ти навлече огромни неприятности, Силк — каза застрашително Барак.
Силк отново се разсмя.
— По-голямата част от живота си съм прекарал сред неприятности, приятелю Барак.
— И защо ли така — иронично подметна Барак.
— Смятам, че това можем да обсъдим по-късно — многозначително отбеляза Улф. — Предпочитам да сме далече оттук, преди да е изтекла тази седмица.
— Разбира се, стари приятелю — каза Силк и скочи. — Барак и аз можем да се развличаме и по-късно.
Три двойки здрави коне бяха вързани наблизо и всички се заеха с впрягането им.
— Аз ще угася огъня — каза Силк и донесе две кофи вода от малкия поток, който ромолеше наблизо. Огънят изсъска, когато водата се изля върху него, големи облаци пара се понесоха към ниските клони.
— Аз ще изведа конете от гората — каза Улф. — Навеждайте се да не ви удари някой клон.
Конете изглеждаха нетърпеливи да се разтъпчат и без никакво подканяне тръгнаха по тясната пътека сред гъстата гора. Стигнаха до голото поле и Улф внимателно се огледа дали наоколо няма хора.
— Не виждам никого — рече той. — Да тръгваме.
— Язди до мен, добри ми ковачо — каза Барак на Дурник. — Разговор с един честен човек е за предпочитане пред това цяла нощ да търпиш обидите на разни драсниански умници.
— Както желаеш, приятелю — учтиво му отговори Дурник.
— Аз ще водя — каза Силк. — Добре познавам селските пътища. Ще ви изведа на главния път зад Горен Гралт някъде преди пладне. Барак и Дурник ще яздят в края на колоната. Сигурен съм, че могат да обезкуражат всеки, който пожелае да ни последва.
— Добре — каза Улф, разположи се на капрата на средната каруца и протегна ръка да помогне на леля Поул да се качи.
Гарион бързо се покатери в каруцата зад тях. Чувстваше се мъничко нервен, че могат да му предложат да пътува със Силк. Господин Улф каза, че двамата, които току-що бяха срещнали, са приятели — това беше прекрасно, — но уплахата, която бе преживял в гората, все още бе жива в ума му и той не можеше да се отпусне я тяхно присъствие.
Чувалите, пълни с репи, които миришеха на плесен, бяха неравни и неудобни, но Гарион скоро успя да ги разбута и да си направи място, където можеше да остане полулегнал точно зад леля Поул и господин Улф. Беше скрит от вятъра, леля Поул се намираше наблизо, а пелерината, с която се бе наметнал, го топлеше. Като цяло се чувстваше удобно и въпреки възбудата от събитията през нощта, скоро се унесе в полудрямка. Сдържаният глас лаконично му подсказа, че не се е държал добре в гората, но не след дълго замълча и Гарион заспа.