Събудиха го променените звуци, които се разнасяха наоколо. Мекото топуркане на конските копита по черния път се бе сменило с тропот на подкови по калдъръмените улици на малко село, което спеше в последните часове от хладната есенна нощ. Гарион отвори очи и сънливо загледа високите тесни къщи и малките тъмни прозорчета.
Някъде излая куче, след това се прибра в топлото си скривалище под някакво стълбище. Гарион се чудеше що за село е това и колко ли хора спят под островърхите керемидени покриви, без да усетят преминаването на трите каруци.
Калдъръмената уличка беше много тясна. Гарион можеше да протегне ръка и почти да докосне избелелите камъни на стените, край които минаваха.
След това безименното селце остана зад тях и те отново се озоваха на черния път. Мекият звук на конските копита отново започна да го примамва към люлката на съня.
— Ами ако не е минал през Дарайн? — тихо попита леля Поул господин Улф.
На Гарион му хрумна, че сред всичките тревоги той всъщност не беше разбрал какво търсеха. Задържа очите си затворени и продължи да слуша.
— Не започвай с твоите „ами ако“ — раздразнено я сгълча Улф. — Ако седнем и започнем да повтаряме „ами ако“, никога няма да постигнем нищо.
— Просто попитах — каза леля Поул.
— Ако не е минал през Дарайн, ще се отбием на юг — към Мурос. Там може да се е присъединил към някой керван, за да поеме по Големия северен път към Боктор.
— А ако не е минал през Мурос?
— Тогава ще продължим към Камаар.
— И после?
— Ще видим, когато стигнем в Камаар. — Тонът му не допускаше повече въпроси — той явно не желаеше да обсъжда този въпрос.
Леля Поул пое дъх, сякаш се готвеше за окончателен остроумен отговор, но очевидно реши да не постъпва така и вместо това се разположи по-удобно върху капрата.
Далеч пред тях на изток бледото петно на зората докосна тежките облаци. Каруците продължиха да трополят в изсветляващата, подгонена от вятъра нощ. Търсеха нещо и макар че Гарион все още не можеше да разбере какво точно, то сигурно беше много важно, щом целият му досегашен живот бе изтръгнат с корен за един-единствен ден заради него.
ГЛАВА 7
Бяха им необходими четири дни, за да стигнат до Дарайн на северния бряг. Първият ден премина добре, тъй като макар да бе облачно и вятърът да продължаваше да духа, не валеше и пътищата бяха сухи. Минаваха край тихи ферми и от време на време виждаха някой фермер, погълнат от заниманието си сред полето. Всеки човек неизменно спираше работа и ги следеше с поглед, докато отминеха. Някои им махаха с ръка, други — не.
Имаше и села със скупчени една до друга високи къщи, сгушени в долините. Когато минаваха през тях, децата излизаха, тичаха след каруците и крещяха възбудено. Селяните ги наблюдаваха с лениво любопитство, докато станеше ясно, че каруците нямат намерение да спрат, после презрително изсумтяваха и се отдаваха на собствените си грижи.
Когато следобедът на този първи ден започна да се превръща във вечер, Силк ги отведе до една горичка край пътя и започнаха да се готвят за нощуване. Изядоха последното месо от бутовете и кашкавала, които Улф беше задигнал от килера на Фалдор, и проснаха одеялата си край каруците. Земята беше корава и студена, но вълнуващото чувство за голямо приключение помогна да Гарион да изтърпи това неудобство.
Ала на следващата сутрин заваля дъжд. Отначало започна със ситни като мъгла капчици, които се разпръскваха в поривите на вятъра, но след като денят превали към пладне, валежът се усили. Миризмата на плесен от репите във влажните чували стана по-силна и Гарион отчаяно се сви и се загърна по-плътно с пелерината. Приключението ставаше все по-малко вълнуващо.
Пътят стана кален и хлъзгав, конете с мъка се изкатерваха по хълмовете и трябваше често да почиват. През първия ден изминаха осем левги; след това бяха щастливи, ако успееха да оставят зад гърбовете си пет.
Леля Поул стана раздразнителна и язвителна.
— Това е идиотщина — заяви тя на господин Улф на обед на третия ден.
— Всяко нещо е идиотщина, ако решиш да го разглеждаш в подходяща светлина — философски отвърна той.
— Защо каруцари? — попита жената. — Има по-бързи начини за пътуване — богато семейство в съответстваща на ранга им карета например, или кралски пратеници, яхнали яки коне — с всеки един от тези два начина досега щяхме да бъдем в Дарайн.