— Вчера поразпитах тук-там — продължи Силк. — Сто килограма репи се продават на пристанищния док в Коту в Драсния за един драсниянски сребърен линк.
— За един какво?
— Драсниянска монета — обясни Силк. — Струва почти колкото един сребърен империал — не съвсем, но горе-долу толкова. Търговецът ще се опита да купи репите ни за не повече от четвърт империал, а после ще ги продаде за половин.
— Откъде знаеш, че ще стане така?
— Това е обичайният ход на нещата.
— Колко репи имаме? — попита Гарион, като заобиколи купчина отпадъци на улицата.
— Тридесет пъти по сто кила — каза Силк.
— Това прави… — Лицето на Гарион се изкриви от мъчителното усилие да извърши това сложно изчисление наум.
— Петнадесет империала — подсказа му Силк. — Или три златни крони.
— Злато? — повтори Гарион. Златните монети бяха рядко явление при разплащанията в сделките на село и тази дума имаше почти магическо значение за него.
Силк кимна.
— Златото е за предпочитане — осведоми го той. — По-лесно се носи. Сребърните монети тежат прекалено много.
— А колко платихме ние за репите?
— Пет империала — отвърна Силк.
— Фермерът получава пет, ние — петнадесет, а търговецът взима цели тридесет? — недоверчиво попита Гарион. — Това не ми изглежда честно.
Силк сви рамене и каза:
— Така е устроен светът. Ето я къщата на търговеца. — Дребният мъж посочи една внушителна сграда с широко стълбище. — Когато влезем, той ще се престори, че е много зает и че въобще не се интересува от нас. По-късно, когато започне да се пазари с мен, ще те забележи и ще каже: — „Какво чудесно момче!“
— Аз?
— Ще си помисли, че си някакъв мой роднина — син или племенник, — и ще сметне, че ще извлече полза, като те поласкае.
— Странна работа — рече Гарион.
— Аз ще му кажа много неща — продължи Силк бързо. Очите му започнаха да блещукат, а дългият му нос затрепера. — Не обръщай внимание какво приказвам и гледай изненадата да не проличи по лицето ти. Той ще наблюдава и мен, и теб много внимателно.
— Значи ще лъжеш? — Гарион беше изумен.
— Това се очаква от мен — отвърна Силк. — Търговецът също ще лъже. Онзи от нас, който лъже по-добре, ще спечели повече от сделката.
— Всичко изглежда ужасно оплетено — каза Гарион.
— Това е игра — поясни Силк и по лицето му се разля усмивка. — Много вълнуваща игра, която се върти навсякъде по света. Добрите играчи стават богати, а лошите — не.
— Ти добър играч ли си? — попита Гарион.
— Един от най-добрите — скромно отговори Силк. — Хайде да влезем. — И поведе Гарион по широките стъпала към къщата на търговеца.
Търговецът носеше украсена с кожи дреха в бледозелен цвят, която не бе пристегната на кръста. Шапката бе плътно прилепнала към главата му. Той се държеше точно както бе предсказал Силк — седеше навъсен, извънредно зает, пред обикновена маса и прелистваше многобройни парчета пергамент. Силк и Гарион зачакаха да им обърне внимание.
— Добре — каза накрая той. — По каква работа сте дошли при мене?
— Ами карам репи — заяви Силк малко пренебрежително.
— Това е истинско нещастие, приятелю — каза търговецът и лицето му се изкриви в тъжна гримаса. — Кейовете в Коту точно сега са огънати под тежестта на стока като твоята. Няма да имам никаква печалба, независимо на каква цена се съглася да те отърва от тях.
Силк сви рамене.
— Може би череките или алгарите ще ги вземат — каза той. — Пазарът при тях може да не е така преситен, както при вас. — Остроносият обърна гръб и каза на Гарион: — Хайде, момче.
— Момент, приятелю — обади се търговецът. — По речта ти познавам, че сме съотечественици. Ще погледна репите ти и може и да ги взема, просто, за да ти направя услуга.
— Времето ти е ценно — отбеляза Силк. — Не си прави труда щом не се занимаваш с търговия на репи.
— Може би ще ми се удаде случай да намеря купувач — възрази търговецът. — Е, ако стоката е с добро качество. — Той взе чантата от ръцете на Гарион и я отвори.
Гарион слушаше очарован как Силк и търговецът учтиво си разменят реплики, като всеки се опитва да извлече полза от другия.
— Какво прекрасно момче — рече търговецът, сякаш забелязваше Гарион чак сега.
— Сираче е — обясни Силк. — Грижа се за него. Опитвам се да го науча на занаята, но схваща много бавно.
— Аа — откликна търговецът и в гласа му прозвуча леко разочарование.
Изведнъж Силк направи странен жест с пръстите на дясната си ръка.
Очите на търговеца леко се разшириха, после той също започна да жестикулира.
Гарион въобще не можа да проумее какво става. Ръцете на Силк и търговеца описваха сложни фигури във въздуха, като понякога се движеха така бързо, че окото едва успяваше да ги следи. Дългите тънки пръсти на Силк сякаш танцуваха, погледът на търговеца не се отлепваше от тях, по челото му изби пот — така дълбоко се бе съсредоточил.