— Значи уговорено? — каза накрая Силк, като наруши тишината, която бе завладяла стаята от толкова време.
— Уговорено — съгласи се търговецът някак печално. — Надявам се, че не възнамеряваш да останеш в този занаят за дълго, приятелю. Ако го сториш, по-добре отсега да ти дам ключовете от склада си, за да си спестя мъката, която ще изживявам всеки път, когато се появиш насам.
Силк се засмя.
— Ти беше достоен противник, приятелю.
— И аз си помислих така в началото — призна търговецът и поклати глава. — Но не мога да се сравнявам с тебе. Закарай репите си в моя склад на кея Бедик. — Той надраска с перо няколко реда върху парче пергамент. — Надзирателят ще ти плати.
Силк се поклони и взе пергамента.
— Ела, момче — каза той на Гарион и го изведе от стаята.
— Какво стана? — попита Гарион, когато излязоха на шумната улица.
— Получих цената, която исках — отвърна Силк самодоволно.
— Но ти нищо не каза — възрази Гарион.
— Ние разговаряхме много дълго, Гарион — заяви Силк. — Нима не ни гледаше?
— Видях само как си въртяхте пръстите.
— Разговаряхме — обясни Силк. — Това е език, който моите съотечественици са измислили преди хиляди години. Наричаме го тайна реч. Тя е много по-бърза от говоримата. Позволява ни да разговаряме в присъствие на непознати и те не могат да ни подслушват. Умелият майстор е в състояние да сключва сделки, докато обсъжда какво е времето — стига да има такова желание.
— Ще научиш ли и мен? — очаровано попита Гарион.
— Ще ти отнеме много време — каза му Силк.
— Пътуването до Мурос няма ли да трае дълго? — попита Гарион.
Силк сви рамене и каза:
— Както искаш. Няма да ти е лесно, но все ще успеем да убием времето.
— Сега в странноприемницата ли ще се приберем? — попита Гарион.
— Не веднага — отговори Силк. — Необходим ни е товар, с който да обясним нашето влизане в Мурос.
— Нали каруците щяха да са празни?
— Точно така.
— Но ти каза…
— Ще се видим с един търговец, когото познавам — обясни Силк. — Той купува селскостопански стоки от цяла Сендария, но ги задържа във фермите, докато пазарите в Арендия и Толнедра станат благоприятни. Тогава урежда стоките да се прекарат или до Мурос, или до Камаар.
— Изглежда много сложно — рече Гарион със съмнение.
— А всъщност не е — увери го Силк. — Хайде, момче. Ще видиш.
Търговецът беше толнедранец, с пищна синя дреха. Върху лицето му бе замръзнало презрително изражение. Когато Силк и Гарион влязоха в кантората му, той разговаряше с един мрачен мург. Мургът, като всички представители от неговата националност, които Гарион беше виждал, имаше белези по лицето, а черните му очи бяха проницателни и тежки.
Щом зърнаха мурга, Силк докосна рамото на Гарион с предупредителен жест, после пристъпи напред.
— Простете ми, благородни търговецо — изрече той с подмилкващ се глас. — Не знаех, че сте зает. Моят носач и аз ще почакаме отвън, докато намерите време да ни приемете.
— Приятелят ми и аз ще бъдем заети чак до довечера — заяви толнедранецът. — За нещо важно ли става дума?
— Просто се чудех дали имате някакъв товар за превозване — отвърна Силк.
— Не — грубо го отряза толнедранецът. — Нямам нищо. — Накани се да се обърне отново към мурга, но изведнъж спря, вгледа се втренчено в Силк и попита: — Ти не си ли Амбар от Коту? Мислех, че търгуваш с подправки.
Гарион си спомни, че това беше името, което Силк бе казал на стражите пред градската порта. Очевидно дребосъкът бе използвал това име и преди.
— Уви — въздъхна Силк. — Парите, които бях заложил в последното си начинание, са на дъното на морето — току под извивката на полуострова в Арендия. Два кораба, пълни със стоки, които трябваше да пристигнат в Тол Хонет. Внезапно се изви буря и сега съм просяк.
— Трагична история, многоуважаеми Амбар — отбеляза самодоволно богатият толнедрански търговец.
— Сега съм доведен до унизителното състояние да превозвам какво ли не — мрачно каза Силк. — Имам три паянтови каруци — това е всичко, което остана от империята на Амбар от Коту.
— Всички понякога страдаме от превратностите на съдбата — философски отбеляза толнедранецът.
— Значи това е прочутият Амбар от Коту? — обади се мургът тихо. Той измери Силк с проницателния си поглед от главата до петите. — Трябва да благодаря на щастливата случайност, която ме доведе тук днес. Вече съм по-богат от срещата си с толкова знаменит човек.