Силк учтиво се поклони и каза:
— Много сте любезен, благородни господине.
— Аз съм Ашарак от Рак Госка — представи се мургът и се обърна към толнедранеца. — Можем да оставим нашия спор за известно време, Минган. Ще ни направи чест да подпомогнем такъв велик търговец, който тъкмо започва да възстановява загубите си.
— Наистина сте твърде любезен, достойни Ашарак — каза Силк и отново се поклони.
Гарион крещеше наум всякакви предупреждения, но проницателните очи на мурга обезмисляха всеки опит да направи дори и най-незабележимия жест към Силк. Ала лицето на момчето оставаше безизразно, погледът — глуповат, макар че мислите му летяха със светкавична скорост.
— На драго сърце бих ти помогнал, приятелю — каза Минган, — но сега не разполагам с никакъв товар в Дарайн.
— Вече съм заангажиран от Дарайн до Медалия — бързо заговори Силк. — Ще натоваря трите каруци с желязо от Черек. Също така имам договор да превозя кожи от Мурос до Камаар. Притесняват ме петдесетте левги от Медалия до Мурос. Каруци, които пътуват празни, не носят печалба.
— Медалия — намръщи се Минган. — Чакай да погледна тефтерите си. Май имам нещо за превоз там. — И той излезе в другата стая.
— Вашите подвизи станаха легенда в кралствата на изтока, уважаеми Амбар — заговори с възхищение Ашарак от Рак Госка. — Когато за последен път напуснах Ктхол Мургос, все още даваха невероятно щедра сума за главата ви.
Силк се разсмя.
— Това бе плод на малко недоразумение, любезни Ашарак. Просто проучвах какви сведения са събрали толнедранските разузнавачи във вашето кралство. Поех рискове, с каквито не би трябвало да се нагърбвам, и толнедранците разбраха какво възнамерявам да правя. Обвиненията, които предявиха срещу мене, бяха лъжливи.
— Как успяхте да избягате? — попита Ашарак. — Войниците на крал Таул Ургас преобърнаха всичко в кралството с главата надолу, за да ви намерят.
— Случайно срещнах една високопоставена тулска дама — отвърна Силк. — Успях да я убедя да ме прекара тайно през границата и така се озовах в Мишрак ак Тул.
— А — измърмори Ашарак и се усмихна за миг. — Тулските дами се ползват с лоша слава — много е лесно да ги убедиш да сторят всичко.
— Но са много взискателни — добави Силк. — Очакват да ги обезщетиш напълно за всяка услуга, която са направили. Беше ми по-трудно да се измъкна от нея, отколкото от Кхтол Мургос.
— Все още ли извършвате подобни услуги за вашето правителство? — небрежно попита Ашарак.
— Те дори не желаят да разговарят с мен — мрачно отговори Силк. — Амбар, богатият търговец на подправки, им е полезен, но Амбар, бедният каруцар, е нещо съвсем друго.
— Естествено — каза Ашарак, но от тона му ясно личеше, че не вярва и на дума от казаното. Той хвърли кратък поглед, в който не проблясваше нито искрица интерес, към Гарион и момчето с изумление почувства, че знае кой е този човек. Без да си обясни откъде е толкова сигурен в правотата си, Гарион мигновено разбра, че Ашарак от Рак Госка го е познавал през целия му живот. Той помнеше тези очи — спомен, изграден от многобройните случаи, когато техните погледи се бяха срещали, докато Гарион порастваше, а Ашарак, винаги загърнат с черно наметало и възседнал черен кон, се спираше, наблюдаваше и после продължаваше по своя път. Гарион отвърна с безизразен поглед и върху обезобразеното лице на Ашарак трепна едва доловима усмивка.
Минган се върна от съседната стая.
— Разполагам с известно количество свински бутове в една ферма в Медалия — обяви той. — Кога смяташ да пристигнеш в Мурос?
— След петнадесет-двадесет дни — каза Сйлк.
Минган кимна.
— Ще те наема да ги превозиш до Мурос — предложи той. — Седем сребърни нобли на каруца.
— Толнедрански нобли или сендарски? — бързо попита Силк.
— Намираме се в Сендария, многоуважаеми Амбар.
— Но сме граждани на света, благородни търговецо — изтъкна Силк. — Сделките между нас винаги са били извършвани с толнедрански монети.
Минган въздъхна.
— Винаги разсъждаваш бързо, многоуважаеми Амбар — призна той. — Добре, толнедрански нобли — но само защото сме стари приятели и ми е жал, че са те сполетели такива нещастия.
— Може би ще се срещнем отново, Амбар — каза Ашарак.
— Може би — отвърна Силк, после двамата с Гарион напуснаха кантората.
— Скръндза — измърмори Силк, когато излязоха на улицата. — Тарифата е десет нобли, а не седем.
— Ами мургът? — попита Гарион. Още веднъж почувства познатата неохота да разкрие каквото и да било за странната безмълвна връзка, която съществуваше между него и фигурата, която сега поне имаше име.