— Добре ли си?
— Добре съм — отвърна Гарион. — Ти си страхотен!
— Аз съм акробат — поясни Силк. — Много е просто, щом се научиш да го правиш.
— Те бягат — каза Гарион.
Силк се обърна. Двамата, които току-що бе тръшнал на земята, се влачеха към тъмната странична уличка.
Барак изкрещя триумфално и Гарион видя, че останалите нападатели също бягат.
В дъното на улицата, в светлината на малък прозорец, сред прелитащите снежинки, Гарион видя Брил, който подскачаше от ярост.
— Страхливци! — крещеше той на мъжете, които бе наел. Но щом Барак се спусна срещу него, бившият ратай също обърна гръб и си плю на петите.
— Добре ли си, лельо Поул? — попита Гарион и пресече улицата към мястото, където стоеше тя.
— Разбира се, че съм добре — гневно отговори тя. — Повече не прави това, млади човече. Остави уличните побои на онези, които са подготвени за тях по-добре от тебе.
— Нямаше страшно — възрази той. — Аз имах тояга.
— Не спори с мен — прекъсна го тя. — Не положих толкова усилия да те отгледам, за да видя как издъхваш в някоя крайпътна канавка.
— Всички ли са добре? — загрижено попита Дурник.
— Разбира се, че сме добре — рязко отвърна леля Поул. — Защо не помогнеш на Стария вълк да се справи с конете?
— Разбира се, госпожо Поул — кротко отвърна Дурник.
— Хубаво спречкване — заяви Барак й избърса сабята си. — Нямаше много кръв, но въпреки това съм доволен.
— Радвам се, че мислиш така — отбеляза с леден глас леля Поул. — Що се отнася до мен, аз не харесвам подобни „спречквания“. Някой от техните остана ли?
— За съжаление не, скъпа госпожо — отговори Барак. — Тук е прекалено тясно — човек не може да се развърти и да нанесе хубав удар. Пък и камъните са хлъзгави, не дават никаква опора. Но пък аз оставих хубави белези поне на двама от тях. Успяхме да изпотрошим дузина кости и да пукнем една-две глави. Трябва да отбележа, че те са много по-добри в бягането, отколкото в битката.
Силк се върна от тясната уличка, където бе хлътнал да преследва двамата нападатели на Гарион. Очите му блестяха, усмихваше се свирепо.
— Много освежаващо — каза той и се засмя без видима причина.
Улф и Дурник бяха успели да успокоят конете и ги доведоха при останалите.
— Има ли ранени? — попита Улф.
— Всички сме непокътнати — избоботи Барак. — Не си струваше да си вадя сабята за тая дреболия.
Умът на Гарион заработи бързо. Обхванат от възбуда, той не спря, за да си даде сметка, че може би е по-умно да осмисли случката.
— Откъде е узнал Брил, че сме в Мурос? — попита той.
Силк го изгледа проницателно, после присви очи.
— Може би ни е проследил от Уинолд.
— Но нали спряхме и погледнахме назад — напомни му Гарион. — Той не ни следваше, когато тръгнахме, а ние всеки ден наблюдавахме пътя зад нас.
Силк се намръщи и го подкани:
— Продължавай, Гарион.
— Смятам, че той знае къде отиваме — измърмори Гарион в скоропоговорка, като се бореше срещу някаква непреодолима забрана да не издава онова, което умът му сега виждаше ясно.
— И какво друго още смяташ? — попита Улф.
— Някой му е казал — отговори Гарион. — Някой, който знае, че отиваме там.
— Минган знаеше — каза Силк. — Но Минган е търговец, който не би обсъждал сделките си с човек като Брил.
— Но мургът Ашарак беше в кантората на Минган, когато Минган ни нае. — Забраната да не приказва сега беше така силна, че езикът му почти се бе вцепенил.
Силк сви рамене.
— Каква връзка има с всичко това той? Ашарак не знаеше кои сме.
— Ами ако е знаел? — Гарион продължаваше вътрешната си борба. — Ако не е просто обикновен мург, а един от онези, другите… нали имаше такъв в групата, която мина край нас преди няколко дни, когато напуснахме Дарайн?
— Кролим? — прошепна Силк и очите му се разшириха. — Да. Предполагам, че ако Ашарак е кролим, той би могъл да знае кои сме и къде отиваме.
— Ами ако онзи кролим, който мина край нас тогава, е бил Ашарак? — Гарион успя да се пребори със себе си и изрече въпроса на глас. — Ако не е търсил нас, а просто се е спуснал на юг, за да намери Брил и да го изпрати тук, където идваме?
Силк го погледна втренчено.
— Много добре — меко каза той. После погледна към леля Поул. — Моите комплименти, госпожо Поул. Отгледали сте момче с редки способности.
— Как изглеждаше Ашарак? — бързо попита Улф.
— Мург като мург. — Силк сви рамене. — Каза, че е от Рак Госка. Взех го за обикновен шпионин, дошъл по работа, който няма нищо общо с нас. Изглежда, че умът ми е спал.
— Така се случва винаги, когато човек се срещне с кролим — каза Улф.