— Някой ни наблюдава — тихо прошепна Дурник. — От онзи прозорец горе.
Гарион бързо вдигна поглед и видя една тъмна фигура, чиито очертания изпъкваха в слабата светлина на прозореца на втория етаж. Беше му позната до болка.
Господин Улф не погледна нагоре, но лицето му стана безизразно, сякаш се взираше навътре в себе си… а може би търсеше някого с ума си. После се изправи и впери поглед към фигурата на прозореца. Очите му горяха.
— Кролим — кратко каза той.
— Брой го за мъртъв — прошепна Силк, пъхна ръка под туниката си и измъкна дълга кама с остър като игла връх. Отстъпи две крачки, мигновено се завъртя и метна камата със силен, рязък замах.
Камата разби прозореца, чу се приглушен крясък и светлината угасна. Гарион почувства странна болка в лявата си ръка.
— Улучих го — каза Силк и се ухили.
— Хубав удар — рече Барак възхитено.
— Е, и аз ставам за нещо — скромно отговори Силк. — Ако това беше Ашарак, значи му върнах, че ме измами в кантората на Минган.
— Поне ще му даде повод да поразмисли — заяви Улф. — Сега няма никаква полза да се промъкваме тайно през града. Те знаят, че сме тук. Хайде на конете и да тръгваме.
Той се качи на коня си и ги поведе по улицата в бръз тръс.
Забраната да приказва вече беше изчезнала и Гарион искаше да им разкаже за Ашарак, но знаеше, че докато яздят, няма да има такава възможност.
Стигнаха покрайнините на града, пришпориха конете и се понесоха в галоп. Снегът валеше по-силно и утъпканата от копитата на добитъка земя вече бе покрита с тънка снежна пелена.
— Нощта ще бъде студена — изкрещя Силк, докато се носеха напред.
— Е, винаги можем да се върнем в Мурос — отвърна Барак. — Една-две схватки тъкмо ще ни постоплят кръвта.
Силк се изсмя и пришпори коня си.
Лагерът на алгарите се намираше на около три левги на изток от Мурос. Беше огромен, заобиколен с ограда, направена от забити в земята колове. Снеговалежът беше толкова силен, че очертанията на лагера бяха неясни, сякаш бе паднала мъгла. От двете страни на портата горяха съскащи факли. Охраняваха я двама свирепи наглед войници, облечени в кожени дрехи, вече покрити със сняг. Носеха стоманени шлемове, които приличаха на тенджери. Остриетата на копията им проблясваха в светлината на факлите.
— Спрете! — заповяда единият и вдигна копието си срещу Улф. — По каква работа идвате тук през нощта?
— Трябва незабавно да разговарям със собственика на табуна коне. — учтиво отговори Улф. — Може ли да сляза от коня?
Двамата пазачи размениха няколко думи.
— Можеш — каза първият. — Твоите спътници обаче трябва да се отдръпнат назад, ала не и извън обсега на светлината.
— Алгари — измърмори под нос Силк. — Винаги са изпълнени с подозрения.
А след това се случи нещо странно. По-възрастният от двамата пазачи се взря в господин Улф, в сребристата му коса и бялата му брада. Изведнъж очите му широко се отвориха, той бързо измърмори нещо на другаря си, после и двамата направиха дълбок поклон.
— Няма време за това — гневно каза Улф. — Заведете ме при собственика на табуна.
— Веднага, о, древни — бързо отвърна по-възрастният пазач и изтича да отвори портата.
— Защо правят така? — прошепна Гарион на леля Поул.
— Алгарите са суеверни — кратко каза тя. — Не задавай толкова много въпроси.
Зачакаха. Снегът полека се сипеше върху дрехите им; върху конете се топеше. След около половин час вратата отново се отвори и две дузини алгари — изглеждаха свирепи с осеяните си с железни нитове дрехи и стоманените си шлемове — изкараха шест оседлани коня.
Зад тях вървеше господин Улф, придружен от висок мъж с бръсната глава, само с един дълъг, тесен кичур на тила.
— Вие оказахте чест на нашия лагер със своето посещение, о, древни — каза високият мъж. — Желая на всички ви бързина и лек път.
— Не се боя, че ще закъснеем, щом яздим алгарски коне — отвърна Улф.
— Моите ездачи ще ви придружат. Те познават пътя и ще ви изведат до отсрещния край на Мурос само след няколко часа — каза високият мъж. — И ще останат там, за да са сигурни, че никой няма да ви проследи.
— Не мога да изразя своята благодарност, благородни човече — изрече Улф и се поклони.
— Аз съм благодарен, защото имах възможността да ви услужа — отвърна собственикът на табуна и отвърна на поклона с поклон.
Шестимата смениха конете си за не повече от минута. Половината от алгарските конници поведоха групата, а останалите оформиха тила. После всички се понесоха на запад в тъмната снежна нощ.
ГЛАВА 10
Постепенно, почти незабележимо, тъмнината ставаше по-бледа. Снегът, който тихо се сипеше от небето, не им позволи да усетят настъпването на утрото. Очевидно неизтощимите алгарски коне препускаха напред сред настъпващата светлина, тупкането на копитата им потъваше в снега, който вече достигаше до глезените им и покриваше широкия Голям северен път. Гарион хвърли поглед през рамо и видя преплетените следи, които оставаха след тях. Но в сивия безкрай снегът прикриваше всичко.