— Разбира се, че не, Поул — меко каза Улф. — Както кажеш.
— Много хубаво — подхвърли тя и подкара коня си към градската порта; останалите петима я последваха.
— По каква работа идвате в Камаар? — попита грубо един от стражите, застанали край широката порта — едър мъж с кожена наметка.
Леля Поул отметна качулката си и впи стоманения си поглед в лицето му.
— Аз съм херцогинята на Ерат — обяви тя със звучен глас. — Тези хора са от моята свита и причината, поради която идвам в Камаар, е моя лична работа.
Стражът примигна, след това почтително се поклони.
— Простете ми, ваша светлост. Не исках да ви обидя.
— Така ли? — възкликна леля Поул ледено. Погледът й все още искреше застрашително.
— Не ви познах, ваша светлост — избърбори бедният страж и се сви под повелителния й поглед. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Едва ли — каза леля Поул, като го огледа от глава до пети. — Коя е най-хубавата странноприемница в Камаар?
— Със сигурност „Лъвът“, госпожо.
— И? — нетърпеливо продължи тя.
— И какво, госпожо? — смутолеви мъжът, объркан от въпроса й.
— Къде се намира тя? — попита леля Поул. — Не ме гледай със зяпнала уста като някой глупак. Говори.
— Зад митницата — отговори стражът и се изчерви. — Вървете по тази улица, докато стигнете Площада на митницата. Когото и да попитате, ще ви упъти към „Лъвът“.
Леля Поул отново си сложи качулката.
— Дайте нещичко на човека — заповяда тя през рамо и премина в тръс през портата, без да хвърли дори поглед назад.
— Благодаря — каза стражът, когато Улф се наведе и пусна в шепата му дребна монета. — Трябва да си призная, че изобщо не бях чувал за херцогинята на Ерат.
— Ти си щастлив човек — въздъхна Улф.
— Голяма красавица — рече стражът възхитено.
— Ама и характерът й си го бива — подхвърли Улф.
— Забелязах — отвърна стражът.
— Видях, че забеляза — лукаво му каза Силк.
Пришпориха конете си и настигнаха леля Поул.
— Херцогинята на Ерат, а? — тихо рече Силк.
— Държането на този тип ме подразни — високомерно каза леля Поул. — Пък и ми дотегна да се преструваме на бедняци пред непознати хора.
На Площада на митницата Силк спря един търговец, който вървеше с тежки стъпки по заснежената настилка и изглеждаше прекалено зает.
— Хей, ти! — извика той по възможно най-груб начин и спря коня си пред стреснатия търговец. — Моята господарка, херцогинята на Ерат, иска да ни кажеш къде се намира странноприемницата „Лъвът“. Бъди така добър да го сториш.
Търговецът примигна и лицето му почервеня.
— Нагоре по улицата — рязко каза той и посочи с ръка. — Не е далече. Пада се от лявата страна. Отпред има табела, на която е изрисуван лъв.
Силк изсумтя презрително, хвърли няколко монети в снега пред краката на търговеца и величествено обърна коня си и препусна по посочената улица. Гарион забеляза, че търговецът, макар и вбесен, се наведе и разрови снега, за да вземе монетите.
— Съмнявам се, че някой от тези хора ще забрави бързо срещата си с нас — недоволно отбеляза Улф, когато се отдалечиха по улицата.
— Ще запомнят преминаването на една нахална благородничка — добави Силк. — Тази маскировка не е по-лоша от останалите, които използвахме досега.
Когато пристигнаха в странноприемницата, леля Поул поиска не обичайните стаи за преспиване, а цял апартамент.
— Моят ковчежник ще ви заплати — каза тя на съдържателя на странноприемницата и посочи господин Улф. — Конете с багажа ми ще дойдат след няколко дни, заедно с другите ми слуги, така че ще са ми необходими услугите на шивачка и камериерка. Погрижете се за това.
После величествено се обърна и последва слугата, който забърза по дългото стълбище, за да я отведе до апартамента.
— Херцогинята май е доста властна личност? — осмели се да отбележи съдържателят, докато Улф отброяваше необходимите монети.
— И още как — съгласи се Улф. — Отдавна съм разбрал колко мъдрост е скрита в твърдението, че никога не трябва да противореча на нейните прищевки.
— Аз ще се поуча от вас — увери го съдържателят. — Най-малката ми дъщеря е послушно момиче. Ще й наредя да служи като камериерка на нейна светлост.
— Хиляди благодарности, приятелю — каза му Силк. — Нашата господарка става много раздразнителна, когато бавят нещата, които е пожелала, и тогава най-много страдаме от лошото й настроение.
Качиха се по стълбите към покоите, които беше наела леля Поул, и влязоха във всекидневната, обща за всички посетители — великолепно помещение, много по-богато мебелирано от всички други, които бе виждал Гарион. Стените бяха покрити с гоблени, изобразяващи различни сцени, безброй свещи — направени от истински восък, а не от лой — искряха в специални поставки по стените и в масивните свещници на полираната маса. В камината весело танцуваше огън, подът бе застлан с огромен пъстър килим.