Леля Поул стоеше край огъня и топлеше ръцете си.
— Е, тук не е ли по-добре, отколкото в някоя занемарена странноприемница до кея, която вони на риба и мръсни моряци? — попита тя.
— Ако госпожа херцогинята на Ерат ми прости дързостта — язвително отвърна Улф, — това едва ли е начинът, по който няма да привлечем вниманието към себе си, пък и с парите за нашите квартири може да се храни повече от седмица цял легион.
— Не ставай стиснат в старческото си слабоумие, Стари вълко — отговори му тя. — Никой не взема на сериозно една разглезена благородничка. При това твоите каруци не успяха да попречат на Брил да ни открие. Тази маскировка поне е удобна и ни позволява да се движим по-бързо.
— Надявам се единствено, че няма да съжаляваме за това — изсумтя Улф.
— Стига си мърморил, старче — прекъсна го тя.
— Нека бъде твоето, Поул — въздъхна той.
— Така и възнамерявам — заяви тя.
— А ние как трябва да се държим, госпожо Поул? — колебливо попита Дурник. Царственото й поведение очевидно го объркваше. — Не зная как е прието да постъпва човек сред благородниците.
— Всичко е много просто, Дурник — отговори тя. Огледа го от глава до пети, спря очи върху откровеното му прямо лице и отбеляза спокойната вещина, която ковачът проявяваше в държането си. — Искаш ли да станеш главен коняр на херцогинята на Ерат? И управител на нейните конюшни?
Дурник се засмя облекчено.
— Цял живот съм работил с коне. С работата ще се оправя лесно, но с титлите ще срещна известни трудности.
— Ще се справиш прекрасно, приятелю Дурник — увери го Силк. — Честното ти лице кара хората да вярват на всяка дума, която изречеш. Ако лицето ми беше като твоето, щях да окрада половината свят. — Той се обърна към леля Поул: — А аз каква роля ще играя, ваша светлост?
— Ти ще бъдеш управителят на моето имение — отговори тя. — Кражбата обикновено върви заедно с тази служба и следователно ти подхожда да я заемеш.
Силк се поклони иронично.
— Ами аз? — рече Барак и се засмя.
— Ти си моят телохранител — обясни леля Поул. — Съмнявам се, че някой ще повярва, ако кажем, че си учител по танци.
— А какъв ще бъда аз, лельо Поул? — попита Гарион. — Аз какво ще правя?
— Ти може да бъдеш моят паж.
— А с какво се занимава пажът?
— Ще ми донасяш разни неща.
— Аз без друго винаги го правя. Само че не знаех как да го нарека.
— Не бъди безочлив. Освен това ще отваряш вратата и ще обявяваш имената на посетителите; а когато съм изпаднала в меланхолично настроение, може да ми попееш.
— Да пея? — прошепна той недоверчиво. — Аз?
— Това е едно от задълженията ти.
— Няма да ме накараш да пея, нали, лельо Поул?
— Ваша светлост — поправи го тя.
— Няма да бъдеш много благосклонна, ако ти се наложи да слушаш песните ми — предупреди я той. — Гласът ми не е много приятен.
— Ще се справиш, скъпи — увери го тя.
— Аз вече бях назначен като ковчежник на ваша светлост — обади се Улф.
— Моят пръв и най-доверен слуга — каза тя. — Управител на цялата ми собственост и пазач на моята кесия.
— Винаги съм имал чувството, че това влиза в задълженията ми.
Някой леко почука на вратата.
— Виж кой е, Гарион — рече леля Поул.
Гарион отвори вратата и видя младо момиче със светлокафява коса, скромна рокля, колосана престилка и висока шапчица. Големите му кафяви очи го гледаха неспокойно.
— Да? — попита той.
— Изпратиха ме да прислужвам на херцогинята — отвърна тихо тя.
— Камериерката ви пристигна, ваша светлост — обяви Гарион.
— Великолепно — каза леля Поул. — Ела, дете.
Момичето влезе в стаята.
— Ах, какво хубаво същество! — каза леля Поул.
— Благодаря, ваша светлост — отговори момичето, направи реверанс и се изчерви.
— Как се казваш?
— Дония, госпожо.
— Прекрасно име — подхвърли леля Поул. — А сега да се заемем с важните неща. Има ли баня в апартамента ми?
На следващата сутрин все още валеше сняг. Покривите на къщите бяха покрити с дебела бяла пелена, тесните улици също лежаха на топло под нея.
— Мисля, че сме близо до края на нашето търсене — каза господин Улф и впери напрегнат поглед през витража на прозореца в стаята с гоблените.
— Не вярвам, че онзи, когото търсим, ще остане за дълго в Камаар — предположи Силк.
— Да, прав си — съгласи се Улф. — Но щом открием следата му, ще можем да се движим по-бързо. Хайде да се поразходим из града и да проверим дали съм прав.