Когато господин Улф и Силк излязоха, Гарион поговори с Дония, която, изглежда, беше на неговата възраст. Макар че не бе така хубава като Зубрет, Гарион реши, че нежният й глас и големите й кафяви очи са извънредно привлекателни. Отношенията между тях тъкмо потръгнаха, когато пристигна шивачката на леля Поул и Дония трябваше да отиде в стаята, за да взимат мярка на херцогинята на Ерат за новите й рокли.
Тъй като Дурник, който очевидно се чувстваше неудобно сред пищната обстановка, след закуска се оттегли в конюшнята, Гарион остана да прави компания на гиганта Барак, който търпеливо заглаждаше с един малък брус някаква незначителна вдлъбнатинка в острието на сабята си — спомен от схватката в Мурос. Гарион никога не се бе чувствал съвсем свободно с огромния червенобрад мъж. Барак приказваше рядко и около него винаги витаеше някаква тежка, опасна заплаха. Ето защо Гарион прекара предобеда, разглеждайки гоблените по стените на всекидневната. Гоблените изобразяваха рицари в пълно бойно снаряжение, с щитове и шлемове, замъци, кацнали върху стръмни хълмове, и странни девойки с ъгловати форми, които тъжаха за нещо сред китни градини.
— Арендски са — обади се Барак зад гърба му и Гарион подскочи. Огромният мъж се бе приближил така тихо, че не го беше чул.
— Откъде знаеш? — попита учтиво момчето.
— Арендите обичат гоблените — избоботи Барак. — Жените им вечно бродират, а мъжете им се опитват да пробият бронята на противника на бойното поле.
— Те наистина ли носят такива железа? — попита Гарион и посочи един тежковъоръжен рицар на гоблена.
— О, да — засмя се Барак. — И не само те. Даже конете им носят брони. Глупав начин за водене на война, нали?
Гарион потърка с крак килима и попита:
— Килимът също ли е арендски?
Барак поклати глава и отговори:
— Малореански е.
— Как е попаднал тук чак от Малореа? — учуди се момчето. — Нали Малореа е на другия край на света.
— Ами далечко е дотам — съгласи се Барак. — Но търговците изминават и по-дълги разстояния, за да си докарат печалба. Стоки като този килим се превозват по Северния път на керваните от Гар ог Надрак към Боктор. Малореанските килими са високо ценени от богаташите. Мен лично не ме е грижа за тях, защото не обичам нищо, което е свързано с ангараките.
— Колко са кралствата на ангараките? — попита Гарион. — Чувал съм за Мурос и Тул, слушал съм много разкази за битката при Воу Мимбре, но наистина не зная точния им брой.
— Ангараките са разделени на пет племена — започна Барак, седна и отново се зае с оглаждането на сабята си. — Мургите и тулите, надраките и малореаните, и, разбира се, кролимите. Те обитават четирите кралства на изтока — Малореа, Гар ог Надрак, Мишрак ак Тул и Ктхол Мургос.
— А къде живеят кролимите?
— Те нямат свое кралство — мрачно отвърна Барак. — Кролимите са жреци на Едноокия Торак и са пръснати навсякъде из земите на ангараките. Именно те извършват жертвоприношенията за Торак. Ножовете на кролимите са пролели повече ангаракска кръв, отколкото цяла дузина битки като тази при Воу Мимбре.
Гарион потрепера.
— А защо Торак приема кървавите убийства на своите собствени хора? — попита той.
— Кой знае? — сви рамене Барак. — Той е жесток и зъл бог. Някои вярват, че е луд — нали е използвал Кълбото на Алдур, за да разцепи на две земята, и Кълбото изгорило окото му и изпепелило лявата му ръка.
— Как е възможно светът да се разцепи на две? — попита Гарион. — Никога не съм могъл да проумея това.
— Могъществото на Кълбото на Алдур е такова, че то може да извърши всичко — каза Барак. — Когато Торак го вдигнал над главата си, земята се разпукнала от неговата сила, моретата се разлели навсякъде и потопили сушата. Тази история е много стара, но аз мисля, че е вярна.
— Къде е Кълбото на Алдур сега? — внезапно попита Гарион.
Барак го погледна; очите му изведнъж станаха леденостудени, а лицето — замислено. Но червенобрадият не отговори нищо.
— Знаеш ли какво мисля? — възбудено почна Гарион. — Мисля, че някой е откраднал Кълбото на Алдур и господин Улф се опитва да го намери.
— А пък аз смятам, че ще е по-добре, ако не се замисляш толкова много за тези неща — предупреди го Барак.
— Но аз искам да зная — възрази Гарион, безсилен да обуздае любопитството си дори след думите на Барак и предупредителния сдържан глас, зазвучал в ума му. — Всеки се отнася с мен като с глупаво момченце. Единственото, което правя, е, че се влача подир вас, без да имам никаква представа каква е целта ни. Кой е господин Улф в действителност? Защо алгарите се държаха по този странен начин, когато го видяха? Как е възможно той да следи нещо, което не може да вижда? Кажи ми, Барак, моля те.