— А, не — изсмя се Барак. — Леля ти Поул ще ми оскубе брадата косъм по косъм, ако направя такава грешка.
— Ти не се боиш от нея, нали?
— Всеки човек, който е с ума си, се страхува от нея — каза Барак, изправи се и прибра сабята си в ножницата.
— От леля Поул? — недоверчиво попита Гарион.
— Ти не се ли боиш от нея? — многозначително запита Барак.
— Не — отвърна Гарион и изведнъж остана, че това съвсем не е истина. — Ами… всъщност не се боя чак толкова. По-скоро…
И спря. Не знаеше как да обясни какво точно чувства.
— И с мене е същото — заяви Барак. — Аз не съм по-безразсъдно смел от тебе, моето момче. Ти си направо претъпкан с въпроси и мисля, че ще е много по-умно, ако ги оставя без отговор. Ако искаш да знаеш повече за тези неща, трябва да питаш леля си.
— Тя няма да ми каже — мрачно отговори Гарион. — Няма да спомене нито дума. Не ми казва дори кои са били моите родители — не желае да говори по този въпрос.
Барак се намръщи.
— Това е странно.
— Смятам, че те не са били сендари — подхвана Гарион. — Имената им не са сендарски, пък и Силк каза, че аз не съм сендар — или поне не приличам на човек от Сендария.
Барак го изгледа проницателно, после каза:
— Да. Сега, след като ми спомена за това, виждам, че не приличаш. Изглеждаш по-скоро като риванец… ала не съвсем.
— Леля Поул риванка ли е?
Очите на Барак се присвиха.
— Мисля, че получавам все повече от онези въпроси, които трябва да оставя без отговор — рече той.
— Някой ден ще разбера — каза Гарион.
— Но не и днес — заяви Барак. — Хайде, ела. Трябва да се поразтъпча. Да отидем в двора на странноприемницата и ще те науча как да си служиш със сабята.
— Уха! — извика Гарион и цялото му любопитство изведнъж се стопи пред възбудата, която го обзе при тази мисъл.
— Вече си на възраст, когато трябва да започнеш да се учиш — заяви Барак. — Някой ден обстоятелствата могат да се стекат по начин, когато това умение ще ти бъде полезно.
Господин Улф и Силк се върнаха късно следобед, когато ръката на Гарион бе започнала да боли от усилията да върти тежката сабя и мечтата да придобие уменията на воин бе станала много по-непривлекателна. Дрехите на двамата бяха мокри от снега, през който бяха вървели цял ден, но очите на Улф блестяха и лицето му бе странно ликуващо. Той им махна и ги поведе към всекидневната.
— Помоли леля си Поул да се присъедини към нас — каза той на Гарион, след като свали прогизналата си наметка и се приближи към огъня да се стопли.
Гарион усети, че сега не е време за задаване на въпроси, забърза към полираната врата, зад която леля Поул бе останала уединена цял ден със своята шивачка, и леко почука.
— Какво има? — долетя нейният глас отвътре.
— Господин… ъ… вашият ковчежник се завърна, госпожо — осведоми я Гарион, като в последния миг си спомни, че тя не е сама. — И моли да му отделите минутка от времето си. Иска да ви съобщи нещо.
— О, много добре — отвърна тя и след малко излезе и решително затвори вратата след себе си.
Гарион ахна. Дългата рокля от синьо кадифе, която носеше, й придаваше такава удивителна прелест, че той загуби дъха си и се вгледа в нея с безпомощно възхищение.
— Къде е той? — попита тя. — Стига си ме зяпал, Гарион. Не е възпитано.
— Много си красива, лельо Поул — изрече той на един дъх.
— Да, скъпи — каза тя и го потупа по бузата. — Зная. А сега ми кажи къде е Стария вълк.
— В стаята с гоблените — отговори Гарион, като все още не успяваше да откъсне очи от нея.
— Ела тогава — рече тя и величествено прекоси късия коридор, който водеше към всекидневната. Влязоха и завариха всички останали разположени около огъня.
— Е? — запита тя.
Улф я погледна и очите му светнаха.
— Прекрасен избор, Поул — рече той с възхищение. — Синьото винаги ти е отивало.
— Харесва ли ви? — попита тя, разпери ръце и се завъртя като малко момиче, за да им даде възможност да видят колко хубаво изглежда в новата рокля. — Надявам се, че ти се нрави, старче, защото струва доста пари.
— Това си го знам — засмя се Улф.
Ефектът на роклята на леля Поул върху Дурник беше болезнено очевиден. Очите на бедния човек в прекия смисъл на думата изхвръкнаха от орбитите, лицето му първо стана много бледо, след това — много червено, а накрая върху него се изписа такава безпомощност, че на Гарион чак му домъчня.
С необичайно еднакви, едновременно изпълнени движения, без да произнесат нито дума, Силк и Барак се поклониха дълбоко пред леля Поул и нейните очи заискриха при тази безмълвна почит.