— Бил е тук — обяви Улф със сериозен глас.
— Сигурен ли си? — попита леля Поул.
Старият човек кимна.
— Дори камъните си спомнят.
— По море ли? — попита тя.
— Не. Вероятно покрай брега до някое уединено скалисто заливче и след това с лодка дотук.
— А ако вече се е качил на някой кораб?
— Съмнявам се — отвърна Улф. — Познавам го добре. Не обича да пътува по море.
— При това — добави Барак, — само да кажем една дума на крал Анхег от Черек, той ще прати стотици бойни кораби по следите му. В морето никой не може да се скрие от корабите на Черек и той знае това.
— Прав си — съгласи се Улф. — Смятам, че ще се опита да избегне владенията на алорните. Вероятно затова е предпочел да не минава по Северния път през Алгария и Драсния. Духът на Белар е силен в кралствата на алорните. Дори и този крадец не е достатъчно смел, за да рискува среща с бога Мечка.
— Значи остава Арендия или земята на улгосите — отбеляза Силк.
— Мисля, че е предпочел Арендия — предположи Улф. — Гневът на Ул е дори по-страшен от този на Белар.
— Простете ми — каза Дурник, все още без да откъсва очи от леля Поул. — Нищо не разбирам. Кой е този крадец?
— Съжалявам, почтени Дурник — каза Улф, — но не е много умно да произнасяме името му. Той притежава особени умения, които му дават възможност да долавя всяка наша стъпка, ако му позволим да узнае къде се намираме. Може да чуе, ако някой произнесе името му на хиляда левги разстояние.
— Вълшебник ли е? — попита Дурник невярващо.
— Това не е думата, която бих употребил — отвърна Улф. — Тя е символ, използван от хора, които не познават това изкуство. Нека вместо вълшебник го наричаме „крадец“, макар че има ред други имена, с които бих могъл да се обръщам към него далеч не така любезно.
— Можем ли да сме сигурни, че се е отправил към кралствата на ангараките? — попита Силк и се намръщи. — Ако случаят е такъв, няма ли да спечелим време, ако направо се качим на кораб към Тол Хонет и потърсим следите му по Южния път на керваните при Ктхол Мургос?
Улф поклати глава.
— По-добре да останем тук, при следата му. Не знаем какво възнамерява. Може би иска да задържи откраднатото за себе си, а не да го предаде на кролимите. Дори може да потърси убежище в Нийса.
— Не би могъл да извърши това без мълчаливото съгласие на Салмисра — обади се леля Поул.
— Не за пръв път кралицата на хората-змии се занимава с неща, които не са нейна работа — изтъкна Улф.
— Ако се окаже, че наистина е така — мрачно каза леля Поул, — ще намеря време, за да се разправя с нея завинаги.
— Прекалено рано е да разберем това — отбеляза Улф. — Утре ще купим провизии, ще прекосим реката и ще влезем в Арендия. Там ще открия следата. Щом разберем със сигурност накъде води тя, ще можем да обсъдим възможностите.
Изведнъж от вътрешния двор на странноприемницата, потънал във вечерния мрак, се разнесе шум от пръхтене на много коне.
Барак бързо отиде до прозореца, погледна навън и каза:
— Войници.
— Тук? — удиви се Силк и също се приближи към прозореца.
— Изглежда са от някой от кралските полкове — предположи Барак.
— Те няма да се интересуват от нас — каза леля Поул.
— Освен ако не са точно онова, за което се представят — възрази Силк. — Много е лесно да се снабдиш с каквито си искаш униформи.
— Не са мурги — обади се Барак. — Аз познавам мургите отдалеч.
— Брил също не е мург — изтъкна Силк и впери поглед към двора на странноприемницата.
— Виж дали можеш да чуеш какво си говорят — нареди Улф.
Барак внимателно открехна прозореца. Пламъците на свещите потрепериха от ледения полъх на вятъра. В двора под тях капитанът на войниците разговаряше със съдържателя.
— Малко по-висок от средния ръст, с бяла коса и къса бяла брада. Може би пътува с неколцина другари.
— Тука има един такъв, ваша милост — отговори съдържателят колебливо, — но съм сигурен, че не е онзи, когото търсите. Този тук е ковчежникът на херцогинята на Ерат, която оказа чест на моята странноприемница с посещението си.
— Херцогинята на кой град? — рязко попита капитанът.
— На Ерат — отговори съдържателят. — Най-благородна дама с изкючителна красота. Извънредно властна личност.
— Дали бих могъл да поприказвам с нейна светлост? — каза капитанът и слезе от коня си.
— Ще я попитам дали може да приеме ваша милост — отговори съдържателят.
Барак затвори прозореца и твърдо заяви:
— Ей сегичка ще се разправя с този досаден капитан.
— Не — възпря го Улф. — Съпровождат го прекалено много войници и ако наистина са такива, каквито изглеждат, сигурно са добри хора, които не са ни сторили никакво зло.