— Има още едно стълбище отзад — подсказа Силк. — Можем да изчезнем още преди да е стигнал до вратата ни.
— А ако е разположил войници и на гърба на странноприемницата? — предположи леля Поул. — Какво ще правим тогава? След като е дошъл да разговаря с херцогинята на Ерат, защо не оставим херцогинята да се справи с него?
— Какво си наумила? — попита я Улф.
— Ако се скриете някъде, аз ще поговоря с капитана — отговори тя. — Сигурно ще успея да го залъжа да изчака до сутринта. Ще сме оттатък реката, в Арендия, преди да се е събудил.
— Може би — каза Улф. — Но този капитан ми изглежда решителен мъж.
— И по-рано съм се справяла с решителни мъже — възрази тя.
— Трябва да решим бързо — обади се Силк от вратата. — Той тъкмо тръгва по стълбището.
— Ще направим както предложи ти, Поул — рече Улф и отвори вратата към съседната стая.
— Гарион — извика леля Поул. — Ти ще стоиш тук. Една херцогиня не бива да остава без придружител.
Улф и останалите бързо излязоха от стаята.
— Какво да правя, лельо Поул? — прошепна Гарион.
— Просто помни, че си мой паж, скъпи — отвърна тя, разположи се в огромното кресло в средата на стаята и внимателно оправи гънките на роклята си. — Стой до мен и се опитвай да изглеждаш съсредоточен. За останалото ще се погрижа аз.
— Да, госпожо — каза Гарион.
Капитанът се оказа висок човек с проницателни сиви очи. Гарион, който положи големи усилия да бъде колкото е възможно по-досаден, попита за името му и чак след това се обърна към леля Поул.
— Някой си капитан Брендиг е дошъл да ви види, ваша светлост — обяви той. — Казва, че работата му не търпи отлагане.
Леля Поул за миг впери поглед в него, като че обмисляше дали да удовлетвори молбата на натрапника.
— О, много добре — каза накрая тя. — Въведете го.
— Ваша светлост — изрече капитанът и почтително се поклони.
— Какво има, капитане?
— Не бих си позволил да безпокоя ваша светлост, ако мисията ми не беше толкова спешна — извини се Брендиг. — Получих заповед от самия крал и вие по-добре от всички знаете, че трябва да се подчиняваме на неговите желания.
— Предполагам, че мога да ви отделя няколко минути, щом лично кралят ви е възложил такова поръчение — отвърна тя.
— Кралят заповяда да арестуваме един човек — обясни Брендиг. — Възрастен мъж с бяла коса и бяла брада. Казаха ми, че един от вашите слуги отговаря на това описание.
— Престъпник ли е онзи, когото търсите? — попита тя.
— Кралят не каза това, ваша светлост — отговори офицерът. — Знам само, че човекът трябва да бъде заловен и заведен в палата в Сендар заедно с всички, които са с него.
— Аз рядко се появявам в двореца — заяви леля Поул. — Напълно невероятно е някой от моите слуги да представлява толкова голям интерес за краля.
— Ваша светлост — внимателно каза Брендиг, — освен че съм офицер в един от полковете на краля, аз нося титлата баронет. През целия си живот съм посещавал двореца и трябва да призная, че никога не съм ви виждал там. Дама с вашата впечатляваща външност не може да се забрави лесно.
Леля Поул леко наклони глава в знак, че е оценила комплимента.
— Би трябвало и сама да се досетя — каза тя. — Вашите маниери не са като тези на редовите войници.
— Освен това, ваша светлост — продължи капитанът, — аз съм запознат с всички имения на благородници в кралството. Ако не греша, Ерат е център на графство, а графът на Ерат е нисък и набит мъж — и случайно е мой вуйчо. В тази част на Сендария няма херцогство, откакто кралство Сендария е било във владение на уейситските аренди.
Леля Поул се взря в лицето му с леденостуден поглед.
— Госпожо — заговори Брендиг, сякаш желаеше да се извини, — уейситските аренди били избити от своите астуриански братовчеди през последните години на третото хилядолетие. Вече две хиляди години не съществуват благородници от рода на уейситите.
— Благодаря ви за урока по история, господине — студено каза леля Поул.
— Това едва ли е важно, нали? — продължи Брендиг. — Кралят ми е наредил да издиря мъжа, за когото ви разказах. В името на вашата чест, госпожо, познавате ли такъв човек?
Въпросът увисна във въздуха и Гарион, внезапно обхванат от паника, осъзнал, че са ги хванали натясно, изкрещя за помощ към Барак.
Вратата към съседната стая се отвори и на прага застана господин Улф.
— Не е нужно да продължавате с всичко това — каза той. — Аз съм човекът, когото търсите. Какво иска кралят на Сендария Фулрах от мен?