„Не ми позволявай да правя грешки“ — предаде Гарион на Силк с жестове, като се опитваше да не привлича вниманието на околните към движението на пръстите си.
Силк само му намигна.
След като всички седнаха по местата си и храната започна да пристига, Гарион полека се успокои. Разбра, че всичко, което трябва да върши, е да следва примера на Силк, и изисканите обноски на официалното хранене престанаха да го плашат. Разговорът около него беше изпълнен с достойнство и напълно неразбираем, ала той прецени, че има голяма вероятност никой да не му обърне внимание. Нямаше да пострада, ако държеше устата си затворена и погледа — забит в чинията.
Ала един възрастен благородник с красиво накъдрена сребриста брада явно бе решил да го заговори.
— Казаха ми, че напоследък сте пътували — почна той с известна нотка на пренебрежение. — Как се развива кралството, млади човече?
Гарион безпомощно погледна през масата към Силк и попита с пръсти: „Какво да кажа?“
„Кажи му, че кралството се развива нито по-добре, нито по-зле, отколкото може да се очаква при настоящите обстоятелства“ — отвърна Силк.
Гарион послушно повтори тези думи.
— А — възкликна старият благородник. — Тъкмо това очаквах. Ти си много наблюдателно момче за своята възраст. Изпитвам голяма наслада, когато разговарям с млади хора. Възгледите им са толкова свежи.
„Кой е той?“ — попита с жестове Гарион.
„Граф Селайн — отговори Силк. — Досаден стар бърборко, но бъди учтив с него. Наричай го милорд.“
— А какво е мнението ти за пътищата? — поинтересува се графът.
— Не са поддържани твърде добре, милорд — отговори Гарион с помощта на Силк. — Но това е нормално през този сезон, нали?
— Наистина е така — одобрително кимна графът. — Ти си прекрасно момче.
Странният разговор с трима участници продължи и Гарион дори започна да се забавлява, когато коментарите, подавани му от Силк, изглежда, се сториха изненадващи на стария благородник.
Накрая пиршеството свърши и кралят стана от мястото си начело на масата.
— А сега, скъпи приятели — обяви той, — кралица Лейла и аз бихме желали да поговорим насаме с нашите гости, затова ви молим да ни извините. — Той предложи ръката си на леля Поул, господин Улф на свой ред подаде своята на закръглената дребна кралица и четиримата се насочиха към една врата в дъното на залата.
Граф Селайн широко се усмихна на Гарион и след това хвърли поглед през масата.
— Нашият разговор ми хареса, принц Келдар — обърна се той към Силк. — Аз наистина може да съм досаден стар бърборко, но това понякога се оказва истинско предимство, не мислите ли?
Силк се засмя разочаровано.
— Трябваше да се досетя, че стара лисица като вас вероятно е умел познавач на тайния език, милорд.
— Това е наследство от зле прекараната ми младост — отвърна със смях графът. — Вашият ученик прекрасно е овладял това умение, но има странен акцент.
— Времето беше студено, докато се учеше, милорд — обясни Силк. — Пръстите ни бяха малко премръзнали. Ще коригирам тази беда, щом намеря малко свободно време.
Старият благородник изглеждаше изключително доволен от себе си, защото беше надхитрил Силк.
— Великолепно момче — каза той и потупа Гарион по рамото, след което си тръгна усмихнат.
— Ти през цялото време знаеше, че той ни разбира, нали? — възмути се Гарион.
— Естествено — призна Силк. — Умът на драснианеца веднага открива познавача на нашия таен език. Понякога е уместно да позволиш на противника да улови няколко внимателно подбрани фрази. Ала никога не подценявай граф Селайн. Не бива да отхвърляме възможността, че той е умен поне колкото мен. Виж как се зарадва, че ни хвана.
— Не може ли да направиш нещо, без постоянно да проявяваш своята лукавост? — попита Гарион. В тона му се криеха сърдити нотки, защото беше убеден, че по някакъв начин в края на краищата самият той бе станал за смях.
— Не и ако това абсолютно не се налага, скъпи ми Гарион — усмихна се Силк. — Хората като мен непрекъснато се занимават с измама — даже когато това не е нужно. Нашият живот понякога зависи от хитростта ни, така че трябва винаги да поддържаме остротата на своя ум.
— Такъв живот сигурно е много самотен — проницателно забеляза Гарион, следвайки указанията на своя вътрешен глас. — Ти никога не се доверяваш на никого, нали?
— Така излиза — призна Силк. — Това е игра, в която участваме всички, Гарион. И трябва да сме много опитни — поне онези от нас, които възнамеряват да живеят дълго. Всички се познаваме, тъй като сме майстори в един много рядък занаят. Печалбите са огромни, но след известно време продължаваме играта само заради удоволствието да се надхитряме един друг. Но ти си прав. Животът ни наистина е самотен, понякога отвратителен — но през по-голямата си част е страшно забавен.