Граф Нилден се приближи до тях и учтиво се поклони.
— Негово Величество моли вас и момчето да се присъедините към него и останалите в личните му покои — обяви той. — Ще бъдете ли така добър да ме последвате?
— Разбира се — отговори Силк. — Ела, Гарион.
Стаите в личните покои на краля бяха много по-скромни, отколкото залите в главната част на двореца. Крал Фулрах беше свалил короната и одеждите, които обличаше при тържествени случаи, и изглеждаше като обикновен сендар във всекидневните си дрехи. Той тихо разговаряше с Барак. Кралица Лейла и леля Поул се бяха разположили на едно диванче и оживено си приказваха, Дурник стоеше наблизо, правейки всичко възможно да привлича по-малко внимание. Господин Улф се беше изправил до прозореца. Лицето му приличаше на буреносен облак.
— А, принц Келдар — каза кралят. — Помислихме си, че някой ви е издебнал от засада с Гарион.
— Просто проведохме мъничък дуел с граф Селайн, Ваше Величество — отговори весело Силк. — В преносен смисъл, разбира се.
— Внимавайте с него — предупреди го кралят. — Твърде е възможно той да се окаже прекалено умен дори за човек с вашите възможности.
— Изпитвам голямо уважение към този стар мошеник — засмя се Силк.
Крал Фулрах хвърли неспокоен поглед към господин Улф, след това разкърши рамене и въздъхна.
— Нека приключим с неприятната страна на нещата. Лейла, би ли позабавлявала нашите гости, докато аз се оттегля с навъсения ми приятел и благородната госпожа, за да им дам възможност да ме сгълчат хубаво? Ясно е, че той няма да се почувства щастлив, докато не ми наприказва някои неприятни неща по въпроси, за които аз нямам никаква вина.
— Разбира се, скъпи — каза кралицата. — Опитай се да не говориш прекалено дълго и моля те, не крещи. Вече сложих децата да спят, а те наистина имат нужда от почивка.
Леля Поул стана от дивана и заедно с господин Улф, чийто мрачен израз бе останал непроменен, последва краля в съседната стая.
— Ами сега — подхвана любезно кралица Лейла, — да си поприказваме?
— Наредено ми е, Ваше Величество, да ви предам поздравите на кралица Порен, ако такъв удобен случай ми се удаде — заговори Силк в съответствие с правилата на дворцовия етикет. — Тя моли за вашето разрешение да започне кореспонденция с вас по една деликатна тема.
— Но да, разбира се — усмихна се лъчезарно кралица Лейла. — Порен е мило дете, прекалено красива и добродушна за онзи стар дебел разбойник Родар. Надявам се, че той не я е направил нещастна.
— Не е, Ваше Величество — отвърна Силк. — Колкото и учудващо да изглежда, тя безумно обича моя вуйчо, а той, естествено, е опиянен от радост, че притежава толкова красива и млада съпруга. На човек със сигурност може да му призлее, като гледа колко са влюбени един в друг.
— Някой ден, принц Келдар, и вие ще се влюбите — заяви кралицата с лека самодоволна усмивка. — И всичките дванадесет кралства ще си умрат от смях заради капитулацията на такъв прочут заклет ерген като вас. Какъв въпрос желае да обсъди с мен Порен?
— Става дума за безплодие, Ваше Величество — отвърна Силк и деликатно се изкашля. — Тя желае да възнагради моя вуйчо с наследник и има нужда от вашия съвет. Целият свят със страхопочитание насочва погледа си към вас, защото вие сте наистина светило в тази област.
Кралица Лейла красиво се изчерви и след това се засмя.
— Веднага ще й напиша дълго писмо — обеща тя.
През това време Гарион внимателно се беше промъкнал до вратата, през която крал Фулрах беше извел леля Поул и господин Улф, и се отдаде на педантично изследване на един гоблен върху стената, за да скрие факта, че се опитва да чуе какво става зад затворената врата. Беше му необходим само миг, за да привикне с обстановката, след което започна да долавя познатите гласове.
— Какво точно означава цялата тази глупост, Фулрах? — питаше господин Улф.
— Не ме съди така прибързано, Древни — успокоително отговори кралят. — Случили са се някои неща, които ти може би все още не си усетил.
— Знаеш, че усещам всичко, което се случва под небето — каза Улф.
— Знаеше ли, че сме беззащитни, ако Прокълнатия се събуди? Онова, което го държеше в шах, е било откраднато от трона на Риванския крал.
— Всъщност аз вървях по следата на крадеца, когато твоят благороден капитан Брендиг прекъсна моето търсене.
— Съжалявам — каза Фулрах, — но ти и без това нямаше да стигнеш по-далеч. Всичките крале на Алория вече три месеца те търсят. Твоят образ, изрисуван от най-добрите художници, е предаден в ръцете на всеки посланик, агент или служител в петте кралства на севера. Преследват те от мига, когато си напуснал Дарайн.