В стаята ухае на цветя. От двете страни на огромното легло са поставени малки вази с лилии. Отнякъде се чува шуртене на вода. Не от чешма, а от душ. Пуснат е силно и струята шумно се стича по мраморните стени на душ кабината. Когато шуртенето спира, Том сяда в леглото и вижда Тина да се приближава към него в хавлия, която изглежда твърде голяма за нея. Тя тръсва русата си коса, за да я освободи от кърпата, с която я е вързала, и става още по-прекрасна. Очите ѝ са изпълнени с нежност, която стопява всичките му задръжки.
– Хайде! Ела да те изтъркаме.
Тя го дръпва за ръката и го повежда към банята. Стаята като че ли се разклаща. Светлината е прекалено ярка. Тина сръчно натиска ключа и изгася лампите на тавана; оставя само мекото сияние на електрическите свещи над умивалника. Том започва да разкопчава ризата си. Тина го целува по врата и бутва ръцете му встрани. Разкопчава копчетата и дрехата пада от раменете му. Устните ѝ докосват неговите. Том усеща как ръцете ѝ разкопчават катарамата на колана му и панталонът се свлича по стегнатите му бедра. Ръката ѝ се плъзга по краката му и мускулите му се стягат и потрепват като змии под коприна. Сърцето на Том бие силно, сякаш изстрелва нетърпението му към нейното тяло. Тя пъха палци под ластика на боксерките му. Ръцете му разтварят хавлията ѝ. Ароматът, топлината и докосването на кожата ѝ го наелектризират. Тина се дръпва и го целува. Кратки страстни целувки, които възпламеняват устните му. Задържа го на разстояние – така, че зърната ѝ съблазнително да го докосват. Том хваща гърдите ѝ, задържа ги в дланите си, сякаш му е дала нещо свещено. Не разбира тези нови усещания – не иска да ги разбере. Дори кожата ѝ го обърква – нежна, но и стегната. Всичко е водовъртеж на противоречия. Нерепетиран танц.
Тина оставя хавлията да се свлече на земята и го прегръща, докато той се освобождава от оплетените панталон, бельо, чорапи и обувки. Двамата влизат в изпълнената с пара кабина. Горещата вода облива косата и кожата му.
Том понечва да каже нещо, но тя поставя пръст на устните му и го кара да замълчи. Отново го целува. Този път по-страстно.
Танцът се забързва. С непознато за него темпо. Такт, който Том не може – и няма – да забави.
Тя протяга ръка между краката му и го гали.
Той я прегръща през кръста, поколебава се за момент на границата между два свята – онзи, който току-що е напуснал, и този, в който се кани да се гмурне – и в този момент тя го поставя в себе си.
Тина обгръща тялото му със своето и пренася ума му в пространство и време, за които дълго се е старал да не мисли, дори да не сънува. Тялото му се разтърсва, докато тя се движи срещу него, притиска го и го прегръща.
Усеща биенето на сърцето ѝ с гърдите си, чувства члена си твърд, дълбоко в нея. Ръцете ѝ обхождат широкия му гръб, пръстите ѝ се забиват в кожата му и тя се разтреперва, почти се превива на две.
Том сграбчва краката ѝ и я вдига. Коленете ѝ се стягат като менгеме през кръста му. Тя увисва на врата му и вълни от оргазъм преминават през тялото ѝ.
Том я притиска до стената на душкабината. Телата им се извиват ритмично. Устните им остават притиснати, сякаш от страх, че могат да пропуснат нещо важно, ако си поемат въздух.
И в следващия момент се случва.
За първи път в живота си в края на това изпълнено с противоречия и удоволствие изживяване Том Шаман се отдава – неконтролирано и изцяло – на жена.
Capitolo VII
666 Г. ПР. ХР.
СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА
Два дни след срещата с Песна Тевкър най-сетне се заема със задачата, поставена му от магистрата. Съмнява се, че боговете ще бъдат доволни. Все пак той е един обикновен убиец. Бъдещ баща на дете, заченато от изнасилвач. Въпреки това още веднъж ще ги помоли за прошка и ще се опита да види знаци дали в близките месеци Атманта ще бъде споходена от благоволение.
Тетия отива с него в свещената горичка. Тревата е мокра от росата и единственият шум идва от стъпките им и от пърхането на птиците сред голите клони на дърветата.
Този път Тевкър няма да направи обикновено жертвоприношение. Не би било достатъчно. За да изкупи греха си и този на жена си, ще е необходимо повече от заколването на жертвено животно.
Церемонията, която той е замислил, е на лично пречистване. Със заострената дръжка на литиуса гадателят очертава свещен кръг. Този път огражда не само себе си, а и Тетия. После нанася с ножа малки разрези върху връхчетата на пръстите на лявата си ръка. Прави същото с ръката на Тетия и вдига очи към небето.
– Мъж и жена, съединени в деянията си, съединени с чуждата кръв, която проляхме, и с нашата, която проливаме сега.