– Кажи ми, в името на Туран, великата богиня на здравето и любовта, синът ми ще прогледне ли отново?
– Стари приятелю, това зависи от нея и другите божества. Аз направих каквото можах. Сега остава само да се молим и да принасяме дарове. Зрението му е единствено в техните ръце.
Capitolo X
ДВОРЕЦЪТ НА АТМАНТА
След дълго пируване Песна и най-близките му другари отиват в банята, където куртизанки и роби мият и помазват телата им с ароматни масла. Повечето приближени на магистрата са глупци, но той ги търпи, защото са красиви глупци. Някои – като Ларт, са смъртоносни глупци. Липсата на мъдрост у Ларт е компенсирана от жестокост. Като началник на стражата на Песна той умее безмилостно да изпълнява всяко наказание, измислено от магистрата.
Умните като Кави са рядкост. Винаги мълчалив, винаги замислен, рядко бъркащ в съветите си, той обикновено страни от тълпата. Пие по-малко от другите и се къпе в противоположния ъгъл на банята, обслужван от двама от най-красивите пажове на служба при Песна.
– Ако не организирам повече пиршества – заявява магистратът, – има опасност след смъртта си да съм събрал толкова много богатство, че да не мога да го изхарча и в отвъдния живот.
Приближените му се разсмиват угоднически.
– Може би има отвъден живот след отвъдния – казва Херха, местна жена, която напоследък редовно споделя леглото му. Робините са сплели косата ѝ на плитка и тя постоянно си играе с нея, докато говори. – Ако съм права, няма да е зле да задържиш част от богатството си, за да можеш за вечни времена да живееш по начина, с който си свикнал.
Песна съблича тогата си и се потапя в изпускащата пара вода до Кави.
– Кога съм позволил на една проста жена да ме съветва? Пази устата си да ми доставяше удоволствие с нея, а не публично да прокламираш глупостта си. – Кимва на една робиня: – Момиче, донеси ми вино. Студено вино от избата в подземието. И внимавай да не се е стоплило, че ще накарам Ларт да ти съдере кожата с камшика.
Голата жена тръгва да изпълни заповедта, а Ларт я плясва с голямата си ръка по задника, когато минава покрай него. Кави отпраща момчето, което го къпе, и като обръща гръб към другите гуляйджии, отбелязва:
– Чувам за проблеми на юг.
– В Рим ли? – наостря уши Песна, като прокарва ръка по водната повърхност.
– Не във Рим. По-скоро от Рим.
– Не разбрах.
– Самите им царе започват да се боят от Рим. Градът привлича много хора с власт и амбиция. Още е рано да се каже със сигурност, но арогантните местни аристократи започват да говорят за разширяване на владенията си. Може да е заплаха за собствените ти амбиции за повече власт.
Това обезпокоява Песна.
– Рим не е нещо повече от нас, но някак като магнит привлича алчните. Тамошните заселници са откърмени с кръв, а не с мляко. Един ден ще имат повече мощ и този ден чука на вратата ни.
– Мъдър си, господарю. Може би трябва да използваме сегашния страх от Рим, за да осъществим плановете за разширяване на земите и властта ни на север.
Песна игриво смъмря приятеля си:
– Моята власт, Кави. Не забравяй мястото си в цялата картина.
Кави се намръщва засегнато.
– Хайде стига, шегувам се. – Песна го поглежда успокоително. – Прав си. Страхът е добра основа за създаване на съюзи.
– Имаш ли вести от Целе?
Магистратът се усмихва:
– Скоро ще дойде. Нашият приятел мореплавател носи достатъчно сребро, че да купя света, какво остава за малкото парченце, което съм си харесал. – Поставя ръка върху рамото на Кави. – Можеш ли да ми напишеш убедителни послания, които да разпратя на влиятелните мъже в другите градове?
– Черновите ще са готови до зазоряване.
– Чудесно. Сега, добри ми Кави, гърлото ми копнее за още вино, а членът ми – за нежните устни на някоя красива проститутка. Имаш ли да ми кажеш още нещо, преди да задоволя тези два изключително важни органа?
– Само още едно.
Песна поглежда приятеля си неспокойно:
– И то е...?
– Един от старейшините ми каза, че твоят гадател е ослепял.
Магистратът поклаща смаяно глава:
– Ослепял? Ясновидец, който не вижда? Това е шега на боговете. Каква съдба го е сполетяла?
– Говори се, че отишъл да гадае в изпълнение на заповедите ти и бил ослепен от свещения огън.
Когато вижда робинята да приближава с виното, Песна се сопва:
– Остави го и се махай. – Изчаква я да излезе. – Това не е добра поличба. Казах на гадателя да помоли боговете да заглушат злите езици, а не да подклажда нови клюки и смут. Боговете да го прокълнат за глупостта! Какво да правя с него?