Том кимва:
– Спомням си за тези убийства. На другия ден бандата убила други две деца и закопала телата им в гробове, означени с обърнати кръстове. Запалили и огньове, нали?
– Да – потвърждава Валентина. – В момента имаме само общата информация, но руснаците ще ни пратят повече подробности. Но да, имало е жертвени клади и част от косата на жертвите е била изгорена.
– Логично. Имало е и канибализъм, нали?
– Да. Пили от кръвта и пекли парчета месо в огъня.
– Мислите ли, че има връзка с тукашното убийство?
Валентина поклаща глава:
– В Русия има арестувани, затова едва ли има пряка връзка. Може би съществуват елементи на имитаторство. В Италия има и други случаи. Наскоро в Милано бе разкрита сатанинска секта след ритуалното убийство на един млад рок певец и две жени.
Том кимва:
– При съвременните сатанински ритуали много често се срещат тройни убийства. Това е техният начин да осквернят Светата Троица – три тела, за да поругаят Отца, Сина и Светия Дух и да покажат на християните, че Исус е безсилен в неспирната си борба против Сатаната.
Валентина полага всички усилия да скрие опасенията, че Моника Видич може би е само началото на поредица от убийства.
– Том, много съжалявам, че развалихме екскурзията ви до Венеция и романтичната ви връзка. Ще ви закараме в хотела възможно най-скоро. Бихте ли ни направили още една услуга?
– Ще се опитам.
– Услугата е голяма. Майорът иска да направи един вид оперативка с вас и патоанатома, професор Монтезано... – Тя замълчава за момент. – ... в моргата.
На Том не му мигва окото, но реакцията му подсказва, че предпочита да не участва в такава среща.
– Ако го направя, ще ме оставите ли на мира? Ще сложим ли край на всичко?
Валентина поглежда Роко, после – американеца.
– Добре, няма да ви търсим повече.
Надява се лицето ѝ да не издава, че лъже. Все още е рано да споменава какво е направил убиецът с тялото на Моника.
Capitolo XIII
666 Г. ПР. ХР.
АТМАНТА
Две тежки S-образни железни куки висят в единия край на градската стена.
Ръждясали са от времето. Грозни кафяви наслагвания са изцапали кехлибареножълтия камък.
Никой никога не пита за предназначението на куките. Всички знаят за какво са.
Знаят, защото когато се използват, цялата общност тръпне от страх.
Куките са на Ларт. Окачва разни неща на тях. Живи неща.
Веднъж окачи кучето на един селянин за задния крак. Животното бе имало неблагоразумието да се нахвърли да го лае. Ларт почти счупи врата му с голи ръце, но това не му се видя достатъчно. Затова го окачи на куките и накара собственика и шестгодишния му син да седят под него, докато умре под изгарящото слънце. Мина повече от денонощие, преди животното да изскимти за последен път. Ларт изрично предупреди собственика, че дори само да го докосне, камо ли да се опита да го успокоява или да му даде вода, ще окачи и него. Когато кучето умря, той накара детето да го свали и да го погребе извън градските стени.
Под куките има множество размазани петна и засъхнали локвички. От кръв, пот и сълзи. Повечето – човешки. Повечето – мъжки.
Но не се заблуждавайте – Ларт не се свени да окачва и жени, ако обстоятелствата го налагат.
Наскоро една курва от друг град, която отказа на негов приятел, бе провесена на куките гола от зори до залез. Следобеда той я обърна с лице към стената, за да могат някои от болните и сакати бездомници, спящи на открито около гробището, да се позабавляват.
Куките имат остри върхове и се забиват жестоко в меката стена, когато около тях се увие въже и на него увисне някой. Ларт ги е изработил сам. Нажежи ги до бяло и после ги удря с чука, докато им придаде необходимия ъгъл. Изработени са с любов.
Той си спомня всеки удар с чука и хвърчащите бели искри, докато отива с помощниците си към стената, известна сред местните като Стена на наказанието. Обича да я наричат така. Това означава, че разбират значението ѝ, мястото ѝ в своя живот.
Днешната жертва, старец на име Телтий, е чисто гол. Извършил е кражба. Навремето, когато имаха работа, родителите на Ларт често го оставяха при Телтий и жена му да се грижат за него. Палачът за момент си спомня тези дни и как на игра обичаше да дърпа дългата брада и коса на стареца. Спомените отлитат, щом помощниците му вдигат Телтий на платформата.
Той увисва за китките си, с гръб към стената, и лицето му се изкривява от болка.