Гняв обхваща Ларт. Страданието на крадеца възпламенява в него някаква искра. Нещо възбуждащо. Нещо, което го кара да се чувства по-могъщ и завършен, отколкото във всеки друг момент.
Телтий го отвращава. Дългата му брада е бяла. Бели косми стърчат от носа, ушите, мишниците му, дори около члена му. Бялото е гнусно. Старецът е гнусен. Престъплението му е гнусно. Хванали са го да краде от сребърната мина на Песна, където работи. Магистратът отсъди да бъде публично наказан. Да получи урок. Добър урок. Урок, който всички ще запомнят.
Ларт взема един пламтящ факел от помощниците си.
– Отвори очи! Отвори ги, крадецо!
Добрият старец, който навремето го приспиваше в следобедната жега, поглежда с присвити очи бившия си храненик. Ларт насочва горящата факла между краката му и се ухилва.
Белите срамни косми пламват.
Ларт се разсмива – гърлен рев, който полита над градините. Телтий започва да се гърчи от болка.
Помощниците на Палача извръщат очи. Замирисва на изгорели косми и плът.
Ларт вдишва миризмата като девойка, която се наслаждава на розов парфюм.
– Ти открадна от господаря си. Предаде доверието му. Посрами доброто му име. Наказвам те за тези деяния с цялата справедливост на закона, за да разберат всички грешките ти и да уважават избраните.
Приближава факлата към космите, които покриват гърдите и ръцете на стареца. Телтий започва да пищи от болка.
Мъчителят внимава да не прекали. Оставя огъня само да опърли крадеца. Колкото да го боли, но не да го убие. Не е забавно да гориш труп. Или поне не толкова забавно, колкото да гориш жив човек.
Докато Ларт пърли цялата коса и окосмяването на тялото му, Телтий изгубва съзнание.
– Свалете го – изкрещява палачът на помощниците си. – Дайте го на тази курва жена му да си го гали и лекува.
Помощниците му се качват на платформата. По-младият пита с треперещ глас:
– В името на боговете, колко сребро е откраднал този глупак?
– Шшшт! – предупреждава го другарят му, уплашен да не би някой да ги чуе. – Не сребро. Дори не са отломки от рудата. Взел е само храна. Стар хляб, чиято липса си мислил, че никой няма да забележи. И го е направил само защото жена му била болна и не могла да омеси.
В края на стената Ларт хвърля факлата в прахта. Забързва да намери проститутка, върху която да изразходи остатъка от прекрасната злоба, която още гори в него.
Capitolo XIV
СВЕЩЕНАТА ГОРИЧКА, АТМАНТА
Тетия се чувства странно неспокойна по пътя надолу към дърветата в околностите на градската стена.
От храма в съседната горичка се чуват удари с чук. Като примижава на слънцето, Тетия вижда силуетите на роби, които се движат като криви раци върху покрива и подреждат керемиди върху летвите.
Беше чакала с нетърпение деня, когато съпругът ѝ ще освети храма пред родителите ѝ и всички други селяни. Сега за първи път я обхваща страх.
Дали Тевкър ще прогледне дотогава? Изобщо ще прогледне ли някога? Дали старейшините, аристократите и магистратите ще го приемат за свой гадател?
Тетия вижда свещения кръг. Без Тевкър вече не изглежда свещен. Тя тръгва да го обикаля отвън и мислите ѝ се повличат след нея като дълъг воал. Тревата е отъпкана навсякъде. От огъня, който отне зрението на съпруга ѝ, е останала само черна дупка. Трескавите резки, надраскани по земята от литууса на Тевкър, още се виждат – както и малкият, но ясно различим правоъгълник, който той очерта в глината в западния край на кръга.
Тетия усеща нещо. Нещо близо до нея. Зад нея. Обръща се.
Нищо.
Няма никого.
Бебето започва да рита, когато тя пресича очертанието на свещения кръг, сякаш в последния момент си спомня какво се е случило при последното им идване. Тетия вижда ясно малкия участък гола глина, в който мъжът ѝ надраска знаците с ножа си. Тя носи от своите скулпторски инструменти, за да заличи тези следи, но не устоява на изкушението да ги огледа с окото си на художник.
Удивителни са.
Толкова точни, толкова подробни и сложни. Никога не е очаквала, че Тевкър е способен да създаде такава красота.
Тетия коленичи и бебето в корема ѝ я кара да изстене.
– Невероятно – казва на себе си.
Змиите са толкова реалистични, сякаш всеки момент ще плъзнат. Злият демон не ѝ изглежда толкова зъл, в него дори има известно величие. Тя се усмихва: гадателят малко прилича на Тевкър. Навежда се да огледа последното видение. Прекрасно е. Мъжът и жената изглеждат толкова спокойни, толкова щастливи. А бебето – със сигурност отговаря на всичките ѝ надежди за нейния син.