Тина се изправя и застава до него.
– Том, това е добре. Ти помагаш. Постъпваш правилно. Това те кара да се чувстваш по-добре, нали?
– Разбира се – отговаря той, като се усмихва мрачно, – но не мога да забравя, че именно желанието да „постъпя правилно“ е причината да загазя толкова.
Тина се замисля защо мъжете – всички мъже, дори бившите свещеници, са такива песимисти по отношение на личните си проблеми.
– Слушай, ти имаш избор. Кажи „не“ на проклетите карабинери и не ходи на скапаното им шоу на ужасите в моргата. – Тя посочва телефона до леглото. – Обади им се и им кажи: „Съжалявам, но няма да стане“.
– Не мога така.
Тя го прегръща през кръста.
– Знам, че не можеш.
– Защо тогава го предлагаш? – развеселено пита той.
– Защото... – Тина не сдържа смеха си, – защото така жените карат мъжете да осъзнаят, че постъпват правилно.
Той се намръщва леко:
– Наистина ли жените са толкова коварни?
– Ох, скъпи, толкова много неща има още да учиш.
Той повдига влажната ѝ коса, целува я леко по устата и пъхва ръце под халата ѝ.
– Добре. Тогава ме научи.
Capitolo XVI
666 Г. ПР. ХР.
КЪЩАТА НА ЛАРТУЗА, АТМАНТА
Лартуза Лечителя не е най-добрият пример за добро здраве.
Днес той усеща бремето на всичките си години. Кокалите го болят, главата му тежи и ръцете треперят. На всичкото отгоре паметта му вече не е това, което беше.
– Къде е?
Лартуза ядосано почесва раздърпаната си като птиче гнездо бяла коса, плавно преминаваща в дълга сплъстена брада. Размества разни делви, големи и малки, някои – толкова стари, че не си спомня какво е сложил в тях.
– Ааа! Сетих се!
Беззъбата му уста се разтегля в усмивка. На по-малко от крачка от мястото, където седят родителите на Тевкър, дошли да бдят над сина си, има малка, тясна амфора. Едната ѝ дръжка е счупена. Няма никаква украса, но явно се използва често и е покрита с мазни отпечатъци от пръсти.
– Сега си спомням, тук я сложих – близо до Тевкър, за да не я объркам с другите лекарства.
– Жалко, че нямаш отвара срещу забравяне – шегува се Венти.
Жена му дяволито го сръгва с лакът:
– Тогава, мъжо, щеше да вземеш от Лартуза голяма делва за себе си.
Старият знахар вдига амфората, сякаш е съкровище с олимпийско значение.
– Това е най-хубавото масло от вълча ябълка. – Поглежда към полиците с мехлеми, отвари и билки. – Последното, което имам... мисля.
Подава амфората в набръчканите ръце на Ларция – кръглолика, топчеста жена с коса, почти толкова бяла, колкото неговата.
– Маслото трябва да се втрива изключително нежно, като с перце. Разстилай го върху раните, после го избърсвай по-леко, отколкото слънцето целува облачетата.
Венти се оглежда.
– Лартуза, знаеш ли къде е Тетия?
Знахарят поклаща глава:
– Каза, че трябвало да свърши някаква работа.
– В дома на съпруга си е – отговаря непознат глас. – Извинявайте за безпокойството, аз съм Кави, съветник на благородния Песна.
Магистратът влиза веднага след него и заявява:
– Идваме да видим нашия гадател. Да му пожелаем скорошно оздравяване.
Венти се изправя като стена. Той е с цяла глава и повече по-висок от всеки друг в стаята. Бивш етруски воин, той е отвоювал земите и свободата си с храброст. Сега интуицията му подсказва, че новодошлите са по-скоро врагове, отколкото съюзници.
– Много сте милостиви, благородни приятели – казва той. – Но би било достатъчно, ако просто бяхте пратили някого. Боя се, че синът ми е прекалено болен, за да оцени посещението ви подобаващо.
– Добре съм, татко – промълвява Тевкър от импровизираното легло.
Кави поглежда Венти предизвикателно:
– С твое позволение, може ли да поговорим насаме с нашия гадател?
Бащата на Тевкър се обръща към Песна:
– Защо в такъв момент толкова спешно искате да говорите със сина ми? Не виждате ли, че има нужда от почивка?
– Няма да се бавим. – Магистратът пристъпва една крачка към него. – Имаме неотложна работа, която трябва да обсъдим – за съвсем кратко и насаме. – Усмихва се любезно и потупва стареца по ръката. – Колкото по-бързо започнем, толкова по-скоро ще си тръгнем.
Лартуза се покашля и махва на родителите на Тевкър към вратата:
– Може да ми помогнете да набера билки от градината. Трябват ми мащерка, огнивче и корен от тинтява, за да направя чай, който ще ускори излекуването му.
Венти и Ларция излизат неохотно. Кави и Песна се настаняват от двете страни на Тевкър. Магистратът проговаря първи: